Мария Магдалена, вярна до края

Сбор от стихове от няколко различни книги ще прочетем заедно днес (линк към тях).

Представям си един много горещ ден, горещ и прашен. Жаркото следобедно слънце пече неуморимо. Улиците са препълнени с хора, тя е заобиколена отвсякъде. Трудно й е да се движи, некомфортно й е, устата й е пресъхнала. Уплашена е. Въздуха е горещ, както и нрава на тълпата. Те са превъзбудени, ядосани, готови за зрелище.

Хората крещят, ругаят и размахват юмруци във въздуха. А нея я е страх да не падне, страх я да не я наранят, страх я да не я познаят.

Промушвайки се по тесните прашни улички, тя вижда римските войници. С една ръка държат камшик, а с другата са готови да грабнат мечовете си. Седят на постовете си и зорко наблюдават площада. Търсят и чакат за онзи, който ще създаде проблеми. Те са готови да пролеят кръв, да убият, за да въведат ред.

Всичко това караше сърцето й да бие силно. Ръцете и трепереха. Страха обземаше тялото й. Но този, когото тя обичаше най-силно на света беше в полезрението й и това й даваше сили. Любовта изместваше страха й, даваше й кураж да продължава да върви в горещия ден, между разгневената тълпа.

Нейната решителност да бъде до Него в последните Му моменти растеше. Независимо от това, което виждаше или което те Му причиняваха, независимо, че то й причиняваше болка и на нея, тя продължи да Го следи. Нейната любов и вярност бяха по-силни от всяко друго чувство.

Тя е Мария Магдалена. Тя беше водача на малка групичка от жени, които последваха Исус до Голгота, до края. Неговите ученици се бяха разбягали (вероятно като мъже те са били по-уязвими към арест от колкото жените). Замислям се и за Исус. Как ли се чувстваше Той? Физическите болка го измъчваше, но вероятно по-силно е усещал тази в душата Му от предателството на Юда, отричането на любимия Му Петър...болката от моите грехове, от пътите, в които аз съм Го предала от следващите…

Болката Му е била толкова силна, толкова жестока. Най-силно ни боли нас хората, когато загубим някого, когато някой си отиде от нашия живот в един или друг смисъл. Това ни съкрушава. Колко ли по-съкрушен беше Исус, когато хората, с които беше прекарал последните години, тези, на които беше помогнал, изцерил и спасил, сега ги нямаше до Него.

Тогава се сетих, че тя беше там. Тя не Го предаде. Тя беше до Него в последния Му момент. Тя стана свидетел на най-ужасното събитие на Голгота. Това вероятно е разкъсвало сърцето й от болка, мъката я сковала. Но тя остана вярна. Тя остана, защото обичаше Исус истински.

Изучавайки Мария Магдалена, виждам колко много можем да се поучим от нейния живот. Тя е пример и урок за това, че Исус може да направи много за нас, да промени целия ни живот, но и че има моменти, когато и ние трябва да направим нещо за Него. Някой път в по-пряк смисъл, друг път - не толкова.

Когато Той я изцери, Неговата голяма любов и състрадание към нея я промениха, промениха живота й. Направиха я верен Негов последовател. Тя беше толкова благодарна за тази промяна, за новия пълноценен смисъл в живота й, че вярата й се изливаше в дела. Тя следваше Исус, служеше на Него и учениците Му неуморно. Нейната благодарност и любов се изразяваха именно в нейното посвещение от момента на срещата им до Голгота...и след това.

Мария Магдалена дължеше много, даде много, обичаше много и служеше много. Въпреки че безумните измислици по нейн адрес се опитват да опетнят името й, тя е прекрасен пример за всяка жена, която познава Исус.