Любовта и посвещението на Мария

Първият път, когато се запознахме с Мария, тя беше едно младо момиче от Назарет, а в последната картина в Библията, описваща Мария, тя е възрастна жена. Вероятно с посребрена коса, с тъмна кожа, непожалена от жаркото Юдейско слънце и красиви бръчки - символ на многобройните годините на борба.

Знаете ли коя е тази последна картина на Мария? Не е пред кръста на Исус, макар че тя беше там, съвсем близо. Не е този трогателен момент, в който Исус предаде грижата за нея на своя ученик, в чието лице Мария намери нов син.

Последният път, когато Библията споменава Мария, е в Деяния на апостолите (1:14) -

Повече от 30 години са минали, откакто се запознахме с нея и тя все още е там, където беше призована. Центъра на нейния живот е все още Исус.

Любовта и посвещението на Мария към Исус започват още преди Той да е роден и продължават дълго след Кръста. Те са неоспорими. И макар че можем да предположим, че да обичаш Исус трябва да е било лесно. Как майката няма да обича своя син, как няма да обича Спасителят на човешкия род, добрият Изцелител и Помощник?

Мисля си, че колкото и да е било лесно, толкова е било и трудно. И това е нещо, с което и ние се сблъскваме. Да обичаме Исус, Който ни даде нов живот, надежда и изкупление, е естествено и лесно, и красиво. Но някой път е и трудно да показваме тази любов, да я доказваме, да продължаваме.

Вероятно така е било и с Мария. Така е и с всяка майка, но по-различен начин. Понякога любовта и посвещението към децата им е предизвикателство. Причините може да са най-различни - от болест на детето, до палав и неуморим характер, непокорност, липса на комуникация или дете, макар и пораснало, тръгнало по лош път...

Нека да видим защо беше трудно за Мария. Помните ли какво й предсказа Симеон, когато Йосиф и Мария представиха Исус в храма. Той каза (Лука 2:34:

Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.

Сърцето на Мария беше наскърбено многократно, заради нейната посветена любов към Исус. Когато тя трябваше да го предпази от цар Ирод, те напуснаха Юдея и се преместиха в Египет. Друг пример, е когато Исус беше още на 12 и те прекараха три дена в тревоги търсейки го, докато не го намериха в храма. В Марк 3 глава се разказва за момента, в който висшите лидери на Йерусалим, твърдяха, че Исус е фанатик, лунатик, обсебен от духове. Коя майка няма да скърби, ако чуе тези думи по адреса на своето дете?

В началото на седма глава на Йоан виждаме, че дори и собствените братя на Исус не вярваха в Него и се отрекоха от Него. Какви ли са били разговорите на семейните вечери? Как ли се е чувствала Мария в тези моменти?

Ами моментите, в които тя е четяла Исая 53гл., предсказателство за съдбата на Исус. Колко ли е натежавало нейното сърце?

И вероятно най-тежкия от всички - онзи петък, в който тя гледаше как синът й бива прикован на кръст. Тя гледаше ръцете и краката, които е целувала като малки, сега пробити с железни гвоздеи. Тя чуваше подигравките и обидите на хората около Него. Тя усещаше Неговата болка.

Любовта и посвещението на Мария са уникални и забележителни. Дори когато другите обръщаха гръб на Исус, тя стоеше до Него. Дори когато най-доверените Му бяха избягали, тя беше там, до Него.

Моменти като тези правят ролята на Майката толкова специална и незаменима. В моментите, когато е трудно да обичаш децата си, когато боли да ги обичаш, но оставаш, защото това е майчиното предопределение, призвание.

Един велик шампион по гмуркане, запитан как се справя с големия стрес по време на състезания, казва: “Когато съм на ръба на дъската, поемам дъх и си казвам, дори и да се проваля, моята майка пак ще ме обича” (Гр. Лоуганис).

Джорд Елиот казва: “Ние често правим невъзможното, не защото си мислим, че можем, а защото някой, който ни обича знае, че можем. Този някой често е нашата майка”.

Мария ни дава един прекрасен пример как да обичаме, как да се посвещаваме на децата ни, как да следваме Божия план за тях, как да ги насърчаваме да вървят в него. Нейния образ ни показва и че няма да е винаги лесно, че може на моменти сърцето ни да е изпълнено с болка, но и че ние трябва да продължим, защото това е мисията на майката.

Използвана литература: http://www.sermoncentral.com/sermons/mary-a-model-of-motherhood-steve-malone-sermon-on-mothers-day-35107.asp?Page=7