Search

Няма вино, но вяра има

Добро утро Дами
Jun 9, 2016
3 min read

Днес разглеждаме една много интересна история. Ще разгледаме първото чудо, което Исус извършва и по-конкретно специалната намеса на Мария. Случката се развива в град на име Кана в Галилейска област, където пиршество по случай нечия сватба е в разгара си (линк към историята).

Порових се малко за традициите и обичаите по време на сватби, характерни за това историческо време. Интересно е да разглеждаме тези истории, знаейки историческия контекст. Оказва се, че източните сватби по онова време са доста по-различни от тези, които сега празнуваме. Например докато при нас и по-голямата част от западния свят булката е в центъра на тържеството, в източния свят младоженецът е този, върху когото е падало вниманието. И не само вниманието, но и организацията на тържеството. Колко различно от сегашните норми!

Юдейските сватби през 1-ви век сл. Хр. не са се празнували в тесен семеен кръг. Напротив, те били публично събитие, което отбелязвало съюза между младите и съединението на две семейства. Самото тържество продължавало няколко дена и обикновено се състояло в дома на младоженеца, а вратите били отворени за обществото.

Осигуряването на достатъчно напитки и храна било отговорност на семейството на младоженеца. Семействата често прибягвали не само до своите ресурси, но и до тези на свои близки и роднини.

Колко добре щяло да мине тържеството било от голямо значение за социалния статус на семейството. Било въпрос на чест да се задоволят нуждите на многобройните гости. Събитие като това да свърши виното по време на разгара на тържеството било равносилно на голямо бедствие. Тук май не са се променили кой знае колко нещата :) Това значело подронване на семейната чест за години напред.

В този момент Мария проявява прекрасни качества. Очевидно тя забелязва бедствието в аванс и проявява състрадание към семейството на младоженеца. Тя е изпълнена с желание да помогне. Тя разказва за проблема на единствения, който мисли, че състрадателно ще помогне.

В нейното кратко обръщение към Исус се крие много повече от обикновена молба. Зад “Нямат вино”, можем да видим нейната огромна вяра. Тя добре е знаела, че Исус не е част от организаторите или че не разполага с вино, с което да помогне. Тя го молеше да извърши нещо, което е беше в неговите човешки възможности.

Тук трябваше да си напомня, че Исус не беше извършвал никакви чудеса до този момент. Мария не знаеше, че той може да изцелява болни, да възкресява умрели, всичко това тепърва предстоеше. Нейната вяра вероятно се основаваше на онези думи, онова Божие Слово, което тя беше скътавала с години вече в сърцето си. Това ми напомня на един прекрасен стих от Йоан 20:29, където Исус казва на Тома Неверни: “блажени онези, които, без да видят, са повярвали.” Определено Мария попада в тази категория, макар никога да не беше виждала Исус да извършва нещо подобно, тя имаше вяра, че Той може.

Отговора на Исус винаги ме озадачавал. “Какво имаш ти с Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл.” Аз лично трудно го разбирам, а вие?

Струва ми се някак груб и нехарактерен за Исус. Разчетох се за тълкования и срещнах доста различни мнения. Като че повечето се обединяваха върху това, че обръщението “жено” не е било толкова нехарактерно за онова време. Със сигурност, ако в сегашно време син се обърне така към майка си, би било доста странно, но някои изследователи смятат, че това не е било толкова нехарактерно за тогава.

Други смятат, че изказа му е изпит на вярата на Мария, което виждаме после, че е доста характерно за Исус. Той задаваше такива въпроси на мнозина, които търсеха Неговата помощ.

Вие какво мислите?

Интересна е реакцията на Мария. Тя очевидно не се обижда и не се оттегля от Исус. Напротив тя демонстрира своята вяра като заповядва на слугите да извършат това, което Исус каже. Тя проявява постоянство, упоритост, отстоява своята вяра и бива възнаградена за това.