Стъпките на Мария в Божия план

Вчера разгледахме как Бог се грижи за Мария. Видяхме, че Бог беше предприел много мерки в аванс, за да се осъществи Неговия план. Това не значи, че всичко е било безкрайно лесно за Мария. Напротив, както в повечето ситуации, когато Бог извършва нещо в нас и чрез, нашето усилие е силно необходимо. Днес ще разгледаме историята именно от този ъгъл. Ще погледнем на някои от трудностите, които Мария трябваше да преодолее. Разбира се, с Божията помощ.

А ти, Витлеем Ефратов,

макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове,

от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел,

Чийто произход е от начало, от вечността.

Тези думи са изречени от Михей вероятно през 735 и 700 г.пр.Хр. Седемстотин години преди раждането на Исус, Витлеем е бил избран за града, в който това да се случи.

В стиховете, които четем днес, е записано как се сбъдна това пророчество. Четем Лука 2:1-20 (линк към тях).

Става ясно, че Мария е трябвало да пътува в напреднала бременност с дни или пеша, или на магаре. Това със сигурност е било доста тежко за нея. Разстоянието от Назарет до Витлеем през Ерусалим е около 130км. Може би тя е била запозната с пророчеството на Михей, че раждането ще се случи във Витлеем, и това й е давало сили. При всички случай, това пътешествие е било едно голямо предизвикателство за Мария и нейното тяло.

Другия момент, който няма как да не отбележим, е самото раждане. Естествено е, особено в днешно време, да изискваме най-добрата грижа и условия за майката и бебето по време на раждането. Мария не разполагаше с частна клиника, басейн за водно раждане и т.н. Дори е спорно дали е имало с нея жена, която да й помага по време на раждането. В плевнята/ обора/ пещерата (зависимост от превода) тя даде живот на Спасителя на всички хора, пови Го и Го постави в ясли.

Минавайки през всички тези трудности, моментално Бог дава знак на нея и Йосиф, но и на целия свят за чудото, което се е случило (Лука 2-13-14):

Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:

„Слава на Бога във висините,

а на земята мир между хората,

в които Бог намира

голяма радост!“

Това, през което Мария е преминала, е имало прекрасна, чудесна, неизмерима друга такава цел. Тази част от историята е наистина много показателна за това, че понякога от нас също се изисква да направим големи тръпки, да предприемем действия, които са извън нашата комфортна зона, да тръгнем в непозната посока...но Бог винаги е с нас и ни съблюдава.

Божествената реакция за раждането на Исус естествено бе грандиозна, но съм сигурна, че Божието сърце се радва за всяко дете, което идва на този свят. Така както Бог имаше план за живота на Исус, така Бог има план за всеки един заченат живот! Псалмопевеца описва Божията грижа за децата, още докато те са в утробите на своите майки (Псалми 139:13-16):

Защото Ти си създал чреслата ми,

обвил си ме в утробата на майка ми.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;

чудни са Твоите дела

и душата ми добре знае това.

Костите ми не се укриха от Тебе,

когато в тайна бях изграждан

и в дълбочините на земята

ми бе давана разнообразната ми форма.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;

и в Твоята книга бяха записани

всичките ми определени дни,

докато още не съществуваше нито един от тях.

Бог е създал живот в момента на зачеване и независимо от фазата на развитие, ние не можем да прекратяваме този живот!

Този стих ми прави голямо впечатление. Ще видим Мария да постъпва така още няколко пъти нататък в историята. Мария запазва, скътава думите на овчарите и случилото се тази нощ, за да размишлява върху тях, за да открие дълбочината на тяхното значение. “Непрестанно мислеше за тях”, в съзнанието и духа си, тя се връщаше към тези думи, за да ги осмисли, но и за да й дават сили и посока за бъдещето. Скътаването в сърцето на Божието Слово, на Божие обещание е силно оръжие, което ние можем да използваме.