Мария, майката на Исус, въведение

Дами, днес започваме да разглеждаме образа на може би най-известната жена в Библията - Мария, майката на Исус. Със сигурност ще е интересно да се впуснем в това изучаване, макар Библията да не дава особено много подробни за нейния живот.

Днес реших да започнем с малко предистория. Събрах от различни места информация за времето, в което е живяла Мария, тогавашните обичаи и нрави. Освен това задълбочих и в възприемането на образа на Мария в различните християнски деноминации. Очевидно има някои разлики, за това помислих, че ще е полезно да уточним гледната точка на това изучаване. Надявам се информацията да е интересна и полезна.

Нека започнем с историческата и културна обстановка. Както добре знаем раждането на Исус Христос поставя началото на ново летоброене, затова случките които ще разгледаме се случват кратко преди и след 1 г.пр.Хр.

По това време в еврейската общност равини определили минималната възраст за женитба на момичета да бъде 12 години, а за момчета - 13. Бащите уговаряли браковете без да се консултират нито със булката, нито с младоженеца. При успешно уговаряне на брака, младоженеца трябвало да представи дарове за семейството на булката.

Периодът, в който младите били сгодени, бил стриктно контролиран и интимните отношения строго забранени. Ако годежът се развалил от едната половина, те следвало да платят финансово обезщетение на другата половина.

Мария отраснала във време, в което жените далеч нямали равни права с мъжете. Жените били третирани като лична собственост и в документите, които описвали собствеността на един мъж, фигурирало и името на съпругата му. Жените се обръщали към съпрузите си с “господарю”. Жена не може да поиска развод. Дъщерите и съпругите не можело да наследят никаква собственост от бащите и съпрузите си, ако имало наследник мъж.

В Стария завет обаче виждаме примери, в които жени като Сара,Мириам, Девора и Авигея, очевидно си били извоювали уважение и дори влияние. Хубаво е да отбележим и че десетте Божии заповеди изискват еднакво уважително отношение от децата и към двамата родители. Също така идентични наказания са били прилагани и за двата пола, които нарушават закона.

Исус, от своя страна, категорично не показва с отношението и постъпките си, че жените са по-долна гласа хора. Неговия личен пример демонстрира еднаква любов и милосърдие както към мъжете, така и към жените, включително и към майка Му.

Сега нека обърнем внимание на образа на Мария и как той е възприет от различните общества. Мария има много имена или прозвища - Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е почитана като светица в православието и католицизма.

Православното християнство почита Пресвета Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога. Нейният образ е широко застъпен в православната иконография, химнография и литургика. На нея са посветени някои от най-големите църковни празници.

Независимо от това от православна гледна точка, Мария е човек като всички останали и всичките ѝ заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост. Към подобен на източното православие възглед се придържат и останалите раннохристиянски църкви, които не са влезли в уния с Рим — например Арменската и Коптската. Православното учение за Дева Мария е изразено в двете ѝ имена: Богородица (Theotokos) и Приснодева (Aiparthenos)

Като цяло католическото виждане за Мария до втората половина на 19 век не се отличава от православното. През 1870 година обаче Първият ватикански събор (20-ти вселенски според католическото изчисление) провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Пресвета Богородица, т.е. тя, както и Христос, също е зачената непорочно. Оттам нататък следват и тезите за „Възнесението“ на Богородица (сюжет, който е застъпен в православната иконография доста преди въпросния събор). През 1964 г. папа Павел VI провъзгласява Пресвета Богородица за „майка на Църквата“. Това става един от поводите за отделянето от Католическата църква на т. нар.„старокатолици“, а Православната църква обвинява Рим, че„обожествява“ Богородица. Ватиканът възразява, че това не е„обожествяване“, а просто подчертаване на особени достойнства. На между-вероизповедно ниво дискусиите по този въпрос продължават (в рамките на добрия тон), но до днес нито една от страните не е склонна да отстъпи от позициите си.

Според протестантските вероизповедания, които в огромната си част отричат отдаването на религиозна почит към светци, Мария е благочестива жена, майка на Исус, но на практика обикновен човек. Без да отричат заслугите ѝ, протестантските общности нямат по-особено отношение към нея. Някои от тях упрекват Католицизма и Православието в идолопоклонничество заради култа към Богородица.

Днешните дискусии между различните християнски изповедания се водят на богословско ниво и обикновено не са пречка за нормалното общуване между християните, изповядващи различни религиозни възгледи.

Ние ще разгледаме Мария като една впечатляваща жена. Ще се вгледаме в нейния характер и постъпки с цел да се поучим от тях. Започваме утре!

Използвани материали:

Иво Фердинандов, http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=4&t=7065

Photo Credit: Nana B Agyei - Spring Bud