Последно за Мария и Mарта

Днес завършваме разглеждането на Марта и Мария с нещо ново и също с малко обобщение. Изучаването на техните образи беше изключително интересно. Видяхме двете сестри в различни обстоятелства, опознахме техните характери, слабости и дарби.

Освен историите, които разгледахме, има още доста места в словото, където се казва, че Исус е гостувал във Витания (Лука 10:38-41,Матей 21:17,Марко 11:11-12). Мисля, че можем да предположим, че Той е оставял често у своите приятели - Мария, Марта и Лазар. Колко е интересно да отбележим, че самият Божий Син търсеше и подхранваше отношения на близко приятелство. От една страна това ни говори за близките и истински отношение, който Бог иска да поддържа и развива с нас. Той иска приятелство с нас, ежедневно общение!

От друга стара това ме кара да се замисля за това колко ценно е приятелството, което имаме едни с другиго. Няма нужда да ви убеждавам в това. Ето какво казват Притчи за добрия приятел.

Притчи 17:17

Приятел обича всякога

И е роден, като брат за във време на нужда.

Притчи 27:9

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето,

Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Тези постъпки на Исус още ни напомнят, че трябва да се грижим за приятелствата, които имаме. Тази сутрин молитвата ми е за моите приятели. Благодарна съм на Бог за тях и се моля Бог да работи в сърцето ми и да ме прави по-добър приятел.

Това, което ми се иска да си припомним от разгледаното за двете сестри, е че те бяха различни. Техните характери бяха различни, съответно и начина, по които изразяваха обичта си към Исус беше различен, тяхната служба беше различна. Едната не беше по-важна от другата, а и двете бяха нужни като част от Божията църква.

В Римляни 12:6-8 откриваме списък с различните дарби, с които Бог ни благославя. Списък, не йерархия.

Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава. Който има дарбата да пророкува, трябва да я използва според вярата си. Който има дарбата да служи, трябва да се посвети на това служение. Който има дарбата да поучава, трябва да се посвети на поучаването. Който има дарбата да насърчава, трябва да се посвети на това. Който има дарбата да споделя благата си, нека го прави щедро. Който има дарбата да ръководи, нека го прави с усърдие. Който има дарбата да върши добрини, нека го прави с радост.

Призивът ми тази сутрин е ако не сме открили още своята дарба, да попитаме Бог да ни води в това. А ако сме я открили, нека да я прилагаме щедро!