Мария и Марта на вечеря

Продължаваме да разглеждаме Мария и Марта, така както са описани в Евангелията. Днес всъщност ще преразгледаме една история, която засегнахме, когато изучавахме Евангелието на Марк. В 14-та глава (стихове 3-9 и линк към тях) разгледахме една интересна случка, в която се разказваше как една жена помазва нозете и главата на Исус с благоуханно масло. Ако не се сещате, ето тук може да намерите поста и набързо да си припомните как изтълкувахме действията на тази женa.

В самото Евангелие на Марк не беше споменато името на жената, но намираме нейното име в другите евангелия. Тя беше именно Мария.

Преди да разгледаме по-подробно тази история, мисля че ще е полезно да се гмурнем в контекста на останалите събития по времето на тази случка. Предният път станахме свидетели на едно невероятно събитие - Исус възкреси Лазар! Това огромно знамение естествено не остана незабелязано и словото ни разказва за негативна реакция, която то предизвика:

Йоан 11: 53-54

От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.

Йоан 12:9-11

Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите. Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар, защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.

Нека да проследим стъпките на Исус от тогава, за да разберем по-добре значението на делото на Мария. Остава една седмица до разпъването на Исус. В неделята преди това, Той влиза триумфално в Ерусалим. В понеделник Той влезе в храма и го изчисти от търговците. Във вторник той беше изпитан чрез въпроса за данъците и ни посочи щедростта на вдовицата, а вечерта поучаваше учениците си на Елеонския хълм. Тогава, Той отиде да вечеря с приятелите си във Витания, в дома на Симон, чийто живот беше променен след срещата му с Исус.

Тази вечеря е записана в Йоан 12:1-18, Матей 26:6-13 и Марк(о) 14-1:11. Знаем със сигурност, че Симон е бил там, Лазар, Мария и Марта, и учениците на Исус.

Йоан 12:1-2

Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите. 2 Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус.

Пак успяваме да видим разликата в характерите на Марта и Мария. Марта беше заета да приготвя и сервира храната, докато след малко ще видим, че Мария е заета с една съвсем различна дейност. Тук се замислих, че това, че едната се занимаваше с храната и гостите, а другата извършваше едно тайнствено дело, не значи по никой начин, че службата на едната е по-важна от другата. Може би конкретно в този случай, погледнат в контекста на следващите събития, Мария извършва “по-голямото” дело.

Но начина, по който Марта служеше - тихо и незабелязано също беше важен. Вероятно всяка следваше своя вътрешен подтик, водена от Божията воля.

Марта беше отлична в това да бъде прагматична, логична и чевръсто да отговаря на материалните нужди, които възникваха пред нея. Въобще не си мисля, че приготвянето на вечеря за толкова много гости е било лесно. Нейната служба, макар и не толкова обсипана в блясък...или аромати...беше важна и ценна, така както тази на Мария.

Нека да погледнем към Мария. Нейната служба и мисия беше различна. Аз вярвам, че тя беше водена от Божия глас, когато помаза Исус с благоуханното масло. Ние коментирахме каква висока материална стойност имаше това масло и че вероятно е било нейната най-ценна принадлежност, но тя не изглежда, че се колебаеше да я пожертва за Исус.

Много е интересна ...нека да кажем женската интуиция, с която Мария действаше. Тя успя да разбере това, което Исус каза многократно на своите ученици в прав текст, а те не успяха да разберат. Вероятно и затова те не успяха да разберат и нейното действие сега, но Исус го разбра, оцени и прие.

Неговият отговор е записан и в трите евангелия, но една фраза, записана в Марк(о) 14:8 ме грабна. Исус казва:

Мария направи това, което тя можеше да извърши като жена, в тази култура, в това историческо време, в тези обстоятелства. И Исус Христос нарече нейното дело - добро дело (Марко 14:8) , нещо прекрасно (Матей 28:10).

Това е безкрайно насърчително за мен, за нас! Мария показа благодарността си към Исус по един красив начин. Тя последва Божията воля, която чу в сърцето си, и извърши едно добро дело, записано за вековете. Това, което тя даде, беше преумножено, усилието, което положи, благословено, постъпката й - оценена.

Нека вземем това от тази история - каквото и да имаме, където и да сме, които и да сме, каквото и да можем - Бог има начин, по който може да ни използва и иска да го направи, ние само трябва да Му позволим.