Мария и Марта в Евангелието на Лука (част 1)
След две години служение в Галилея, Исус се завръща в Юдея и Перия, територии близо до Йерусалим, за служи и там. Само на две мили източно от Йерусалим се намира градчето Витания, което и до ден днешен съществува. Марта, Мария и техният брат Лазар живеели там.
Исус отива навечеря именно в техния дом. Четем за тази история в Евангелието на Лука 10:38-42 (линк тук).
Колко ли голяма чест е било посещението на Исус за тях. Вероятно и учениците са били там и още поне няколко последователи. Къщата се е изпълнила с гости. Гостоприемството е било заложено в традициите на местните и естествено някой е трябвало да свърши всичката домакинска работа.
Не ви ли е познато? На нашите семейни вечери винаги има един, които почти не сяда. Този, който отсервира, сервира, долива. Винаги го каним на масата, но ако той седне, няма да е същото. Явно Марта е имала заложен този женски инстинкт да направи нейните гости да се чувстват добре дошли, да ги нагости, да разтреби и т.н. И заета във всичко това, както обикновено става, тя изпуска онова, което се случва извън кухнята.
Но нейната сестра е избрала по друг начин да постъпи. Тя блажено игнорира цялата домакинска работа. Тя ”седна в краката на Господа и слушаше какво говори”. Както малките деца присядат и слушат, и попиват всяка дума на говорещия.
Да си призная често, аз вероятно щях да постъпя както Марта и със сигурност щях да съм доста ядосана на сестра си, която не ми помага с цялата домакинска работа. И Марта се почувства онеправдана и поиска Исус да реши проблема. Какъв обаче беше Неговия отговор:
Исус дава правото на Мария. Казва, че тя е направила верния избор. Казва, че нейният избор е мъдър. Исус говори, че не материалното, за което се тревожи и безпокои Марта, е от първа важност. Той акцентира върху духовното, върху това да бъдем близко до Бог, да прекарваме време с Него, така както Мария грабна възможността.
Според мен говори и за приоритети. Ако оставим за най-накрая времето с Бог, за това, когато всичката ни друга работа е свършена (което дали някога става?), то шанса да бъде пълноценно това време е много малък. Това ми напомня на една история за една дама, която е виртуозен цигулар.
Когато я запитали каква е тайната на нейното майсторство, тя отговорила само с две думи: “планирано пренебрегване”. Тя обяснила, че в ежедневието й има безкрай неща, които изискват нейното внимание и време. Когато ставала сутрин, оправяла леглото, правела закуска, почиствала стаята, грижела се за домашния любимец. Вършела тези неотложни ежедневни задачи и чак когато приключила с тях, тогава започвала да се упражнява с цигулката.
Скоро осъзнала, че тази рутина я възпрепятства от целите, които си била поставила. Тя решила да обърне нещата. Планувано пренебрегвала всичко друго, докато не приключила своята тренировка. Успехите й не закъснели.
Замислих се за този принцип и как може да се приложи в моето, в нашето ежедневие. Има ли важни неща, които ние пропускаме да направим през деня, защото сме заети с други дребни неща. Пропускаме ли тихо време с Бог, спокоен разговор с нашите половинки, да обърнем пълноценно време на децата и близките около нас. Остава ли ни истинско време за истинските неща?
Тези размисли ми напомнят на думите на апостол Павел към ефисяните Ефисяни 5:15-17 :
15 Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, 16 които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. 17 Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас.
Исус обещава в Матей 6:33
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Тази сутрин ще се огледам в собственото си ежедневие и ще направя преглед на нещата, които обръщам най-много внимание, на нещата, които отделям най-много сили и ще сравня дали те се припокриват с приоритетите ми, с целите ми. Ще проверя дали плануваното пренебрегване работи за мен :)
