10 глава на Естир и заключение

С десета глава (линк кем нея) приключва книгата на Естир. Заедно се потопихме в тази приказна история и опознахме характера на Естир, Мардохей и Аман. Видяхме още как Бог действа. Ще се опитам в няколко абзаца да формулирам уроците, които бяха ценни за мен.

1.Тишината не значи, че Господ не е там

Както забелязваме, в книгата на Естир Господ не е споменат нито веднъж поименно. Неговото присъствие или пряка реч не са отбелязани. Но това далеч не значеше, че Бог не беше там, съвсем близо до Естир, до Мардохей и до еврейския народ. Във всичко случило се можем ясно да видим Божията промисъл и отговор на молитвите.

Дори и да не чуваме ясно Неговия глас в някои моменти, трябва да запазим вярата си, че Той е до нас и че Той е в контрол.

2. След гордостта идва падението

Когато царица Астир се възгордя дотолкова, че да не се покори на царската заповед...тя беше свалена от трона (Естир 1:13-20). Дойде ли гордост, дохожда и срам (‘падение’ в някои преводи) - Притчи 11:2. В цялата Библия виждаме отношението на Бог към гордостта на хората, в Яков 4:6 то е обобщено: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Астир научи по трудния начин, че смирено сърце отваря врати, така както отвори вратите пред Естир:

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява. Притчи 18:12

3. Угодните на Бог са под Неговата закрила

Този урок виждаме отново и отново в книгата на Естир. Познахме Естир като една млада дама, изпълнена с кураж и решителност. Но преди това Библията ни я представи като добродетелна, смирена, скромна красива дама. Видяхме как Бог използва тези й качества, за да й подари сърцето първо на царските слуги, които отговаряха за нея, а по-късно и на самия цар.

Друг пример е Мардохей. Също го видяхме като мъдър и праведен човек, набеден, заради гордостта на Аман (който също е пример за как гордостта погубва). Бяхме свидетели как Бог се погрижи не само Мардохей да не бъде наранен, но и да бъде онеправдан и издигнат високо над неговите неприятели.

Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му. Притчи 16:7

4. “...а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?”

Този въпрос се превърна във фраза, която често се запитвам. Е, не дали съм станала принцеса, но дали не съм на това място, в това обстоятелство, около тези хора, поради Божията воля. Което автоматично води до следващия въпрос, какво мога да направя в това обстоятелство, иска ли Бог да ме научи на нещо, иска ли да протегна ръка на някого…

От историята на Естир знаем, че тя определено не беше попаднала на царския трон по една голяма случайност. Всичко беше по Божията воля и на Неговото време. Уверила съм се, че е така е и с повечето ситуации в моя живот.

5. Който гроб копае, в гроб пада

Тази поговорка пасва перфектно на горделивия Аман. Цялата негова история, от повишението му, от гордостта му, през злият план, който скрои до тогава, когато трябваше да развежда Мардохей на царския кон, до момента, в които беше обесен на същата бесилка, която беше приготвил за Мардохей.

Отмъщението и злобата, които Аман таеше, не му позволяваха да се радва на многото, което имаше. Те го доведоха право в гроба.

Притчи 26:27 казват:

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Нега оставим обидата, тъгата, отмъщението у Бог и да вземем мира, който Той има за нас.

Изполвани материали: http://www.whatchristianswanttoknow.com/5-important-life-lessons-from-the-book-of-esther/#ixzz49PLbEjD4