Осма глава на Естир

Осма глава (линк към нея) ми беше много интересна, защото разкрива “решението” на два проблема, които са представени в началото на книгата. Първият - несправедливото отмъщение, което Аман запланува срещу Мардохей и вторият проблем - тежката заплаха, която тегнеше над целия еврейски народ.

Честно казано и в двете ситуации Бог ме изненада. А вас? Когато за първи път четох книгата, не очаквах Аман да бъде обесен на бесилката, която сам бе приготвил за Мардохей. Още по-малко Мардохей да вземе неговото място до царя, неговите титли и дом. Господ щедро отдаде справедливост.

Вторият проблем също не се реши, така както бях си представяла. Аз мислех, че заповедта ще бъде отменена. Но Господ беше запланувал нещо друго.

Това са два примера, които да ми напомнят, че моите очаквания може да се различават от Божия отговор, но това не значи че Господ не ми е отговорил. Още по-малко значи, че трябва да съм разочарована, защото не е на моето. Ако само една поука трябва да си извадя от тази книга е, че Божията промисъл е над всичко.

Този момент с разминаването на Божия отговор и нашите очаквания ми напомня на една трагикокомична случка. Един атеист отишъл на разходка в гората, но се загубил. Скитъл доста време и когато се стъмнило и захладняло, той решил да се помоли на Бог. Когато разказвал историята в последствие на приятелите си, те го прекъснали тук и го попитали какъв е бил отговора на Бог. А той казал: “Никакъв. Преди да ми отговори се появи един горски пазач и ми помогна”. :) Нека пазим отворени духовните си очи за отговорите на Бог, за възможностите, които Той отваря пред нас и пътищата, които ни показва да поемем.

Още нещо искам да вмъкна. Направи ми впечатление разликата в отношението на Мардохей и Аман, когато имаха едно и също. Помним, че дори и с тези високи почести, Аман беше недоволен и не напълно щастлив. Докато в стих 15 се казва, че Мардохей се радваше и веселеше. Може да имат като материални придобивки едно и също, но начина, по които са ги получили е различен. Най-вече - разликата е в сърцата им.

Последното нещо, което ми направи силно впечатление, са думите на царица Естир към царя:

Тъгата, която изпитва Естир е дълбока и истинска. Напомня ми на тъгата, която изпитваме, когато видим, че наш близък се е загубил в пътя си. Когато сърцето ни се свие за наш обичан близък, които не е разпознал истината.. Молитвата ми тази сутрин е за всички тях. Нека не спираме да се молим за нашите близки, които още не са се докоснали до красотата и любовта на Господ Исус Христос.