Пета глава на Естир

Днес се вглеждаме във всички герои на пета глава (линк към нея тук). Всеки от тях проявява много интересни черти на характера си. Нека започнем с Естир. Две неща ме впечатляват много в нейните действия. Първо, преди тя да предприеме каквито и да е действия, тя и нейните слугини се смириха да се молят и постят три дена. Естир потърси и постави Бог първи в тази ситуация. Търсеше Неговата милост, мъдрост и избавление и ни показа колко е силна молитвата на поста на християнина. Естир ни даде пример как да постъпваме, когато сме в безизходица, когато пред нас има проблеми по-големи от самите нас.

Другото нещо, което изключително много ме впечатлява у нея, е нейното търпение. Изправена пред страшната заповед за избиване на целия й род, тя отделя три дена за молитва. След това, когато получава благоволението на царя, тя не пада в коленете му да го моли за избавление...а го кани на угощение. Когато царят идва и сърцето му се развеселява и Естир отново е в неговото благоволение, тя пак не се втурва да каже своето прошение. Чак на следващия ден, на петия ден, тя представя своята молба пред царя.

За себе си знам, че едва ли бих имала такова търпение, вероятно още при първата среща с царя, бих изплюла камъчето. Мисля си, че Естир следваше Божията воля и план, мисля си, че тя усещаше Неговото водителство и постъпваше според Него. Да вярваме в Бог често се превръща в това да имаме търпение, такова каквото Естир прояви.

От друга страна виждаме Аман. Неговият характер е също толкова интересен. Макар и доста бързо да успяваме да видим грешката му, то смятам, че често я допускаме. За човек, който беше получил толкова много власт и почит, ни се струва смехотворно да си представим как щастието му би било помрачено, заради непокорството на един роб.

Естир 3:2

И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

Естир 5:11

11 и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.

12 Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.

13 Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.

Аман беше получил всичко, за което светски човек по онова време можеше да мечтае - той имаше власт, богатство, почит, богат дом с деца и съпруга. НО...Мардохей не му се покланяше. Мардохей беше “препъникамъка” на Аман, на неговото пълно щастие и задоволство. Интетересно е как нещо толкова малко и даже незначително на фона на всичко друго, което Аман имаше, успяваше така да вгорчи целия му живот.

Фокусирайки се върху негативното, фокусирайки се върху това, което нямаме, вместо върху това, с което сме благословени, рискуваме да се превърнем в едни тъжни Аманци, които сами издигат бесилката на своето щастие.