Tрета глава на Естир

Книгата Естир ме кара да размишлявам върху характерите на героите в нея. Досега разгледахме някои от чертите на Естир. В трета глава (линк към нея може да намерите тук) имаме двама основни образа - Мардохей и Аман.

За Мардохей знаем, че е чичото на Естир, който е приема и отглежда като свое дете след смъртта на родителите й. Знаем, че е мъдър и я възпитавал Естир в ценностите на юдейската вяра. В предишната глава разбрахме, че той е верен и на царя, защото съобщава за заговор срещу него.

От тази глава виждаме, че Мардохей е мъж на принципите си. Той отказва да се поклони на Аман, защото само Бог е достоен за поклон. С огромен риск, той остава верен на този принцип ден след ден. Не се повлиява от думите на другите, не променя мирогледа си, заради обстановката и времето, не се поддава на страха. Мардохей може да ни послужи за пример - макар и ценностите и принципите стремглаво да се променят около нас, то ние трябва да оставаме верни на истинските такива.

От друга страна имаме Аман. Той беше току-що повишен над всички останали първенци. В неговата ръка беше предадена изключително голяма власт и чест. Как му се отрази това? Мисля си, че новата позиция засенчи представата му за самия себе си. Вдигна самочувствието му и той се превърна в един много горделив мъж. До толкова, че когато Мардохей не му се кланяше, “ярост” го обземаше. И още повече, Аман не можеше да се задоволи да накаже само Мардохей, той искаше да се докаже и покаже като погуби всичките му сънародници. Колко беше заслепен Аман от своята гордост!

Дали и ние често сме прекалено горди да направим или да не направим нещо. Дали позволяваме нашата гордост да ни води? Вземаме ли решения ръководени от нашето его?

Оставявам ви с тези въпроси за размисъл и ви чакам утре, за да видим как се развива историята.