Втора глава на Естир

Прочетохте ли вече втора глава, ако не ето линк към нея.

Историята на Естир малко наподобява тази на Пепеляшка. Бедно сираче се изминава пътя до принцеса. Е, в случая няма магическа пантофка, нито каляска, но това, през което минава Естир е не по-малко невероятно. От сираче, потомка на народа, които е под робство, тя извървява пътя до царица над народа, които е робовладетеля.

Сигурна съм, че феята на Пепеляшка не може да направи такова чудо, само Бог може :) Неговата промисъл е толкова дълбока и всеобхватна, че едва след като допрочетем до края историята на Естир, ще се уверим още веднъж в какъв велик Бог вярваме.

Това, което силно ме впечатлява е характера на Естир. Тя е описана като “прилично и красиво” момиче, виждаме, че спазва заръките на Мардохей до край, проявява скромност, когато можеше да поиска всичко, което пожелаеше. Никъде в текста не виждаме тя да се противи на съдбата си, нито да се оплаква от това, което я беше застигнало. Тя тръгна по новия път и с Божия помощ обръщаше всяко обстоятелство в нейна полза.

Очевидно Естир имаше морални ценности и идеали, които първо й спечелиха благоволението на царския скопец, а след това “тя придоби неговото (на самия цар) благоволение и милост повече от всичките девици”. Нейната вяра и идеалите, в които тя беше възпитана, й помогнаха тя се издигне над всяка друга жена в царския харем.

Нейната история ми напомня да продължавам да вярвам, когато обстоятелствата пред мен се разгръщат по начин, който не разбирам. Когато съм имала план, а той се промени. Нейния характер ме вдъхновява да бъда силна в тези обстоятелства и да бъда покорна на Онзи, Който ги задвижва, защото Той знае как да ме издигне над тях.