13-та глава на Марк

13-та глава на Марк (линк към нея) е по-различна от останалите, които разглеждахме досега. За разлика от окуражителните чудеса, за които четохме, и страхотните думи на Исус, тази глава винаги ме оставя с едно студено усещане.

Както казах, тя не е от “розовите” глави, но и да бъдем християни и да следваме Бог, не е единствено лесно и “розово” преживяване. В тази глава Исус говори на учениците си, предупреждава ги за събития, които ще се случат. Още ги наставлява как трябва да постъпят в такива моменти. И докато голяма част от Неговите предупреждения са пряко отнесени към тогавашни Му слушатели, то посланието в общия му смисъл се отнася и за нас.

Ние знаем за тежката задача, с която да били натоварени първите последователи на Исус. Тогава, когато християнството не е било официална религия, а ерес, която не се е нравела на тогавашната римска власт. Безспорно учениците на Исус са били подложени на голям риск за живота си, разгласявайки благата вест, изцерявайки в името на Исус, проповядвайки в Неговото име. Знаем, че само един от дванадесетте (или единадесетте без Юда Искариотски) умира от старост. Останалите били убити, заради вяра им.

За това говори и Исус. Предупреждава ги, че техният път няма да е лесен. В детайли дори говори за препятствията пред тях. И историята потвърждава, че Неговите думи са се изпълнили.

Но тези думи стоят и днес пред нас, важат и днес за нас. Макар да живеем във време, в което сме свободни да изповядваме вярата, има моменти от думите на Исус, които ме жегват дълбоко. Той говори за (ст. 7-8):

Ще чуете за войни и новини за сражения…

Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. На различни места ще има земетресения, ще настъпи глад..

Виждам тези стихове като много адекватни за нашето време. Не искам да спекулирам за времето, в което живеем, дали е “последното” (както мнозина го наричат, защото смятат, че идването на Исус е близо) или не. Подчертавам ги, заради страхът, които ме обзема, когато чета за различните световни събития. Водят се много войни, държави се заплашват с ядрени оръжия, християни биват изселвани и погубвани в Близкия Изток. Четем за опустошителни земетресения и други бедствия. Тези неща ме натъжават и плашат.

Но какво казва Исус на учениците си? Какво ги съветва?

Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! (стих 5)

но не се страхувайте, защото тези неща трябва да се случат…(ст. 7)

Вие бъдете нащрек и се пазете (ст. 9)

Това е и Неговия съвет към мен, към нас. Не бива да се поддавам на страх, защото страхът не е от Бог, то е оръжие на сатана.

И най-накрая Исус ни обещава, че колкото и по-лошо да става от това, то ще има край. Един ден Исус ще дойде отново и ще прибере тези, които са Му останали верни (ст. 26 и 27):

Тогава хората ще видят Човешкия Син да слиза в облаците с голяма власт и слава. Той ще изпрати ангели по цялата земя и ще събере избраниците си от всички краища на света, от края на земята до края на небето.

Може никога да не се сблъскаме с прякото значение на Исусовите думи, но и сега, около нас има безкрай неща, които се опитват на ни ограбят от вярата и от мира ни. Молитвата ми тази сутрин е да остана вярна на Бог във всеки един момент.