12-та глава на Марк
- Добро утро Дами
- Apr 22, 2016
- 2 min read
Добро утро, дами! Днес четем прекрасната 12 глава на Марк (линк), която се състои от няколко теми, които ще отбележим с по един стих: Злите земеделци (1-9 ст.). В тази част сме предупредени , че ако животът ни е живот на безотговорен „земеделец”, то очакваното от „стопанина на лозето” е, че:
„Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други”.
Плащането на данък (13-17 ст.) и живеенето според законите на земята:
„Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога”.
Живота след смъртта на земята, възкресението на душите ни (18-27ст.):
„Защото, когато възкръснат от мъртвите нито се женят, нито се омъжат, но са като АНГЕЛИ на небесата”.
Най-голямата заповед: (28-34 ст.):
Исус никога не се отрече от заповедите, дадени ни преди Неговото раждане. Напротив, Той ги изпълни, потвърди и усъвършенства. Те вече звучат толкова красиво:

„и да възлюбиш Господа твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила… Да възлюбиш ближния си като себе си” (Марк 12:30-31)
Всяко живо същество има душа, която се стреми към Създателя си; има ум, който логически потвърждава съществуването на Бог; има сърце, което чувства и вярва в невидимите неща; има сила, която използва, за да осъществи желаните от сърцето и ума неща.
Това са най-прекрасните златни стихове казвани някога! Може ли да възлюбим БОГ със сърцето си, с душат си, с ума си и с силата си?! Можем ли да обикнем БЛИЖНИЯ, точно толкова, колкото обичаме себе си?! Щом е писано, значи не е невъзможно. Ако сме позволили на Бог да обитава в нас, Той ще използва душата ни, ума и сърцето за да работят за Него, да Му служат. Забелязахте ли, че не трябва да очакваме някого някога нас да ни обича от човеците, но ние трябва да обичаме ближния както себе си!
Главата продължава с още две теми: Свидетелството, че Исус е Бог в думите на Давид (35-40 ст.):
„Сам Давид Го нарича Господ”.
Историята за щедростта на вдовицата (41-44 ст.):
„всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше”.
Оставям ви със следните провокативни въпроси:
Дами, ние обичаме ли Бог с душа, сърце, ум и сила? Обичаме ли ближните като себе си?
Comments