11-та глава на Марк

11-та глава (линк към нея) на Евангелието на Марк е страхотна. Много бях вдъхновена, когато я прочитах. Главата започва с влизането на Исус в Ерусалим и въодушевеното посрещане от страна на тълпата хора. Целият град, целият народ се е радвал. Тази неделя малко по-малко от 2000 години след това отбелязваме същият празник. Наричаме го Цветница или Връбница, а върбовите клонки, които се асоциират с празника, са символ на палмовите клонки, които хората са постеляли пред Исус.

Прескачам набързо към едни от най-прекрасните стихове в това Евангелие.

В случай, че не се четат добре стиховете (особено от мобилните телефони), ето ги отново:

„Вярвайте в Бога. 23 Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: «Стани и скочи в морето!», без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. 24 Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили – и то ще бъде ваше. 25 А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“

Прекрасни стихове! Просто и директно са написани, а са толкова въздействащи и провокиращи. Исус говори за силата на вярата, за силата на молитвата и за силата на прошката.

Интересна е хронологията на действията, за които Исус говори. Ако се вгледаме добре в стиховете, ще забележим, че редът е обратен. Първо идва даването на прошка, след това Бог прощава нашите прегрешения. Преди да получим това, за което сърцето ми копнее, трябва да пребъдваме в молитва, трябва да изпълним сърцата си с вяра и да опитаме да прогоним съмнениято от тях.

Прекрасни теми, които дават много храна за размисъл за всеки от нас. Затова днес си мислех да ви провокирам да вникнете в тези стихове дълбоко и да потърсите ситуации в живота си, в които може да ги приложите.

Photo Credit: Yooniq - Internal Wall