10-та глава на Марк

Щастлива съм да ви представя още един коментар на дама от групичката на "Добро утро, Дами":

Десета глава на Евангелието от Марк (линк към нея) продължава да ни разказва още интересни и не по-малко важни моменти от служението и поученията на Исус относно живота и Божието Царство. Прочитайки главата най-много ме докосна пасажът от 13-ти до 16-ти стихове. В Библията пасажът носи обобщаващото заглавие “Исус благославя децата“:

Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

Ситуацията се развива в Юдейските предели, докато Исус е зает да поучава народа. По тогавашното време юдеите са имали обичай да завеждат децата си при някой равин (учител), за да положи ръцете си върху тях и да получат благословение. Мисля си, че именно славата, с която Исус е вършил дотогава чудесата си на изцеление и е правил добро на народа е създало усещането у хората, че Исусовото сърце е благо, добро и състрадателно и това им е дало увереност, че могат да отидат и поверят децата си за благословение в Неговите ръце. Но изненадваща и неочаквана е реакцията на учениците в този момент! „...а учениците ги смъмриха“. Може би дечицата са били с техните майки, родители, роднини, близки. Защо ли учениците са реагирали така? Очевидно е, че не са го одобрявали, но според мен не защото не обичат деца. Вероятно те са си мислили, че Исус е прекалено зает, за да поучава събралия се да Го слуша народ, че служенито в момента е много по-важно и не може да обърне внимание на децата. Но Исус отвръща по различен начин, давайки на учениците си и на нас един безценен урок за Божието Царство:

„Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.“

Горния стих ни показва, че Исус обича много децата и има време за тях. Учи ни, че Той има място за тях в Своето Царство и ни показва, че всеки един човек, било то малък или голям е важен и ценен за Бог. Спомням си, когато за първи път чух за Бог от моята майка. Бях на три години и приех думите ѝ с пълно доверие, без съмнение, нито нужда от уверение. Помислих си, че щом мама казва и тя вярва в Бог, тогава и аз ще вярвам! Давам този пример, за да опиша безрезервното доверие, с което едно дете може да приеме и заобича Бог. Исус познава детското сърце и не случайно възнегодува срещу опитите на учениците да възпрат децата да дойдат при Него. Децкото сърце е много чисто и е като почва, на която можеш „да посееш семе“, семе на вяра и любов към Бог още в най-ранна детска възраст. Децата са доверчиви и вярват, добри са, прощават бързо и забравят. Затова и Исус допълва:

По примера на Исус и до наши дни се е пренесъл обичаят да водим децата си още от новородени бебета за благословение от пастора в църква. Когато доведем детето си да получи благословение, ние чрез вяра го водим при Исус. Вяра, че то ще бъде в Божиите ръце, че ще получи Божията закрила за живота си и независимо от трудностите, пред които ще се изправи в процеса на израстване, Бог ще му даде сила и мъдрост да премине и ще бъде „сол и светлина“ на местата, където Бог ще го постави.