Search

Осма глава на Марк (II част)

Добро утро Дами
Apr 15, 2016
3 min read

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

Оставих последните четири стиха на осма глава за днес, защото те са много специални за мен. Аз съм слушала много красиви и вдъхновяващи проповеди на тази тема и знам, че моите разсъждения не са на това ниво. Но се замислих за нещо друго, може да съм слушала много от тези прекрасни проповеди, но ако те не са жегнали сърцето ми, то какво ме ползва това знание?

Затова днешният пост е повече като предизвикателство към мен и вас, предизвикателство да погледнем дълбоко в себе си, да прегледаме перспективите си, плановете и мечтите си, да проверим намеренията си. Да ги сверим с тези стихове, с тези силни думи на Исус.

Предполагам, че предизвикателството е различно за всеки. Може би зависи за кой път четем тези стихове, дали многократно сме минавали през тях и знаем добре тяхното значение. То тогава би било интересно да се върнем назад и да видим в кое от тези неща ни липсва или не сме усвоили напълно. Вдигнали ли сме кръста си? Намерили сме живота си в Исус? Намерели ли сме нашата дарба и цел? Срам ли ни е от Него? Обратното, горди ли сме с Него?

От друга страна, ако четем тези стихове на първи път, съм сигурна, че не ни звучи много ясно, а даже може би малко страшно. Какъв кръст? Как да го вдигна? Ще загубя ли живота си? Някой път метафорите може да са малко объркващи.

Нека да разбием първото изречение на части.

Ако някой… Някой! Няма никакви ограничение, мъже, жени, деца и възрастни хора, с “големи” и “малки” грехове. Всеки може да последва Исус.

Ако (...) иска… очевидно това е избор, свободен избор дали да повярваме или не.

да дойде след Мене... поканата показва, че Исус ще ни води, а ние ще следваме. Може би е трудно да се откажем от това да държим юздите, но аз лично съм намерила толкова много мир и спокойствие в това да знам, че Бог е в контрол. Това не означава, че нямам мечти и копнежи, че не взимам решения. Значи, че следвам Божието напътствие, Неговите заръки, тогава когато трябва да избирам. Значи, че имам един морален компас, който ми е от голяма помощ. Още значи, че се доверявам на Този, Който ме е Създал да знае кое е най-доброто за мен.

нека се отрече от себе си... тук вече става по-трудно може би. От какво да се отречем? Егоизъм, инат, омраза, нечисти помисли...Като се замисля, не е толкова голяма жертва да оставим всички тези неща пред Бог и да приемем Неговия мир и благодат, заедно с Неговата воля за нашия живот.

нека вдигне кръста си... не винаги е лесно да си християнин или да следваш Божията заръка, да търсиш Божията воля, да направиш правилното нещо. По някога даже е доста трудно! Кръста, на който Исус умря, е символ на Неговата жертва за нашето спасение. Нашият кръст са тези малки жертви, които ние правим по пътя към Бог, оставяйки старото Аз назад.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

Тези думи може да са много объркващи, но се надявам с оглед на това, което изяснихме с миналия стих да имат повече смисъл и значение за вас. Изгубването на живота ни е изгубване на някои лоши стари навици и порядки, на нашата егоистичност, на преследването на плътски желания. Когато изгубим тях, печелим истински живот за нашата душевност, печелим вечността в Рая.