Search

Осма глава на Марк (I част)

Добро утро Дами
Apr 14, 2016
2 min read

Толкова много неща се случват в осма глава (линк към нея), че не знам от къде да започна. Обикновено има един или два момента, които с прочитането се открояват и ми говорят по специален начин, за обстоятелствата, в които съм, за нещо от миналото или са поучителни за мен. Тях обичам да споделям с вас. С тази глава всяка история е много различна и пълна с интересни поуки. Аз се замислих за значението и приложението на всяка от тях, така че днешния пост ще бъде като обобщение за няколко неща :)

Главата започва с подобно чудо, което коментирахме в пета глава. Нахранването на хиляди хора с малко храна. Ние коментирахме някои от значенията на това. Това, което тук ми направи впечатление, че в идентична ситуация като предишната, учениците на Исус пак го запитват: “Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?” (ст. 4). Напомня ми на това как аз често забравям за “планините”, които Господ е преместил в моя живот и когато пак се изправя пред една, се чудя “Ами, сега?”. Не знам за вас, но аз лично някои уроци трудно ги научавам, затова и Бог ме изправя пред различни интересни ситуации, за да ми напомни Кой е Той!

Следващата история е за фарисеите, които изискват Исус да направи чудо пред тях. Исус отказа за разлика от всеки друг път преди това. Когато хора в нужда идваха при Него и Го молеха за Неговата помощ, имаха нужда от него, той направи слепи да проглеждат, сакати да ходят, възстановяваше болни и т.н. Но фарисеите нямаха нужда от Него. Всъщност те бяха виждали Исус да извършва чудеса. Какво искаха от Него? Зрелище? Да Го предизвикат? Да Го злепоставят? Те не търсеха искрено в сърцето Бог, затова и Той не им се откри.

Веднага след това, Той се откри на един слепец, Той извърши чудо и мъжа прогледна! Това, което забелязах тук е начина, по който Исус процедира. Не беше моментно изцеляване. Не стана изведнъж, както сме наблюдавали преди. Стана на два етапа, но накрая зрението на мъжа беше напълно възстановено. Това ми напомня първо, че Бог винаги докарва делата си докрай, винаги достига до крайната си цел, Второ, че понякога може да отнеме две стъпки или повече, което подлага нашето търпение на изпит, но Бог знае защо.

В следващата част Исус пита един от най важните-въпроси, на които някога ще трябва да си отговорим: “Кой съм Аз?” или с други думи “Кой съм Аз в живота ти?”. На толкова важни въпроси трябва да намерим отговор през живота ни, но този е с най-голяма важност за остатъка от живота ни, за нашето бъдеще. Това е личен въпрос. Никой друг не може да отговори на него вместо теб. Можем да го отлагаме и често го правим за дълго, но в момента, в който намерим правилния отговор, много други отговори изплуват на повърхността.