Седма глава на Марк

Трапезата на Бъдни вечер. Подаръците и сбирките на Коледа. Боядисването на яйца и правенето на козунаци около Великден. Обикалянето на църквата в нощта на Великден. Върбовите клонки на Цветница. И така нататък. Празнично настроение, богати трапези и спазване на традиции. Традициите са интересна и важна част от идентичността на едно общество. Традициите придават повече тържественост. Карат ни да се чувстваме по-уютно. Сплотяват ни, помагат ни да се чувстваме част от нещо по-голямо от нас.

Завладени от спазването на тези традиции, често естеството, корена на празника остава на заден план. Забравяме, че Коледа е Рождество Христово, а Великден - Възкресението на Исус. Не знаем, че върбовите клонки са символ на палмовите клончета, които хората са поставяли на пътя на Исус.

Честваме тези християнски празници, гордеем се с християнските си корени, но основата на християнството все повече и повече бледнее в тях.

На това ми напомни първата част от седма глава (линк към нея). На превръщането на християнството в традиция, на вярата в религия. Стиховете от книгата на Исая, които Исус цитира са доста красноречиви (ст. 6-8):

"Този народ Ме почита с устните си,

но сърцето им стои далеч от Мен.

Обаче напразно Ме почитат,

като преподават за поучение човешки заповеди."

Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание.

Няма да влизам в конкретни обяснения за юдейските традиции или предания, както Исус ги нарича. Повечето от тях произлизат от криворазбрани Божии заръки или човешки буквални интерпретации на тези заръки. Това често се случва и с нас, когато загубим фокус от истинската идея не само на празниците, но и на християнството.

По-горе използвам термина религия, с едно от негативните му значения. Използвам го като термин, който описва поклонение на Бог, често изразено в определени ритуали. Спазването на обреди без осъзнаването на тяхното значение. А вяра, или това, което аз искам да изразя с този термин, е едно истинско взаимоотношение с Бог, който познаваш. Това също включва следването на Неговите повели, но с ясно осъзнаване защо те са ни дадени. Вярата и истинското поклонение е едно двустранно отношение с Бог, което проличава и във всеки аспект на нашия живот.

Няма как да не си призная накрая (и най-вече за да бъда и разбрана правилно), че обожавам празниците, не връщам никога топли козунаци и рождествени подаръци :))

Молитвата ми тази сутрин е сърцето ми да стои винаги близо до Бог и в празниците, и в делниците.