Search

Шеста глава на Марк

Добро утро Дами
Apr 12, 2016
3 min read

Шеста глава (линк към нея) е доста дълга и концентрирана с много истории. В 56-те стиха са събрани шест много интересни момента: завръщането на Исус в Назарет, изпращането на дванадесетте ученици, историята за смъртта на Йоан Кръстител (за която си говорехме още, когато започнахме с Евангелието на Марк), Исус нахранва хиляди хора с пет хляба и две риби, Исус ходи по вода и излекуването на мнозина болни.

Всички истории са много интересни и заслужават време да рефлектираме върху тях. Бих искала да споделя с вас някои от моите мисли върху вечерта, когато Исус нахрани хиляди хора с няколко хляба и риби.

Виждаме колко много чудеса извършва Исус. Всички, за които до сега четохме бяха свързани с конкретни хора и промяна за по-добро в техния живот. Мнозина бяха излекувани от различни болести, други бяха освободени от нечисти духове, момиченце беше върнато обратно на родителите си. Това чудо ми се струва малко по-различно. Може и да греша, но ми се струва, че това дело имаше по-голяма цел от това само да нахрани гладните. То не беше просто демонстрация на Исусова сила, макар че същевременно е доста красноречиво в това отношение. Според мен то беше и урок за Исусовите ученици. Те тъкмо се бяха върнали от първата си мисия, на която Исус ги прати. На това пътешествие те бяха извършвали всичките тези чудеса, които бяха видели Исус да извършва:

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.

Може би Исус се опитваше да ги научи на нещо ново този път. Може би това беше нов урок, който ще им се наложи да приложат на практика по-късно. Това го прави ценен урок и за нас, днес.

Аз лично виждам поне няколко главни точки в този урок. Първата, от която - Не преценявай ситуацията само според своите собствени ресурси. Казано по друг начин, когато съм изправена пред проблем, не бива да се опитвам да го разреша само с арсенала, с който аз лично разполагам. Не е нужно! На моя страна имам Бог, Който ме обича, Който иска най-доброто за мен, Който е в състояние да преобърне всяка ситуация в моя полза и да ме научи на нещо.

Учениците на Исус не разбраха как ще нахранят такава голяма тълпа с толкова малко. Словото казва над 5 000 мъже. Логично е да си помислим, че с всеки мъж са дошли по една жена и минимум по едно дете, това прави повече от 15 000 души. А ресурсите на учениците бяха нищожни. В този момент Исус им показа, че Той е тяхното скрито оръжие. Показа им, че могат да разчитат на Него в ситуациите на нужда. Показа им, че е до тях и ще се погрижи.

Също така им каза да раздадат парченцата, които имаха. Какво ли са си мислели само, когато в ръцете са държали малки късчета хляб и риба, а пред тях са седели тълпи от хора? Исус поиска от тях да направят това нещо и благослови усилието и доверието им в Него.

Тези пет хляба и две риби бяха вечерята на учениците на Исус. Те тъкмо се връщаха от изтощително пътешествие и вероятно нямаха търпение да отидат на уединеното място, за да починат и да хапнат. Когато Исус им поиска това, което имаха, те го дадоха. Дадоха всичко, което имаха. Това е и следващата точка за мен в днешния урок. Дай от себе си всичко и Господ ще те възнагради. Исус не само нахрани дванайсетте, но те станаха свидетели на друго голямо чудо, извършено от Него. Те опознаха Исус в още един аспект. Тяхната инвестиция се оправда.

Малкото е много в Бог. Нито рибите, нито хляба бяха достатъчно, храната бяха прекалено малко. Но Исус се помоли, Исус благослови малкото и малкото стана предостатъчно. Недостатъчното се превърна в изобилие. Колко насърчително е това за нас!?

С малкото Исус засити множеството. Вярвам, че във всеки човек има една нужда за връзка с неговия Създател, за общение с Бог, за прошка, за помощ. Тази нужда, липсата на познанието и общението с Бог създават дълбока дупка в нас. Само Исус можеше да засити това множество хора, така както само Бог може да засити липсата в нас.

На последно място, макар и по-тривиално от предишните изводи, се подсещам да благодаря за трапезата пред мен всеки ден, да благославям храната, която Бог ми е подарил (както Исус направи), защото тя е дар от Него. Да съм благодарна и да го показвам за всичко, което имам.

Оставям ви с един стих, не от Евангелието на Марк, но подходящ за тази история