Search

Пета глава на Марк

Добро утро Дами
Apr 11, 2016
4 min read

Историята, разказана в ст. 21-34 (линк към главата), e доста известна, а жената в нея - не толкова. Нейното име не е споменато, самата история я адресира като “жената с кръвотечението”.

Какво знаем за нея? Цели 12 години тя е боледувала от този проблем. Още се казва, че с всеки ден тя се влошавала. Може ли да си представим 12 години, ден след ден да се будим и нашето състояние да е по-лошо от това вчера? Марк разказва, че докторите не можели и не знаели как да й помогнат.

Всичко, което знаем за тази жена, е свързано с нейната болест. Нейната болест/проблем се е превърнала в дефиниция на нейната същност. Познато ли ви е това? Когато проблем, с които сме се сблъскали, обсебва времето ни през деня, не ни оставя да спим нощем, енергията ни е фокусирана само върху този проблем? Освен с нас самите, си мисля че го правим и с другите хора. Лепваме етикети волно или неволно. Чували ли сте се да адресират някого като “тази, която се разведе”, “онзи с проблема с пиенето”, “онзи със слабия успех в училище”, “онази сопнатата” и т.н.?

Някак лесно се оставяме проблема да ни абсорбира, да ни обсеби. Започваме да виждаме себе си чрез този проблем, с последствията на този проблем и забравяме за останалата част от нас. Понякога забравяме и за тези около нас. Най-тъжното от всичко - забравяме за Този, Който може да разреши нашия проблем.

Проблемът на тази жена я афектираше повече от това. Освен да й даде дефиниция за коя е тя, нейният проблем я отдалечи от това, което тя можеше да бъде. Малко исторически контекст ще ни помогне да разберем защо това е така. По онова време, жените в цикъл са се смятали за нечисти. Те нямали право да бъдат интимни с мъжете си. Всичко и всички, до което се докоснели се смятало също за нечисто. Според юдейския канон те нямали право и да влизат в храма.

Всичко това значи, че тази жена за последните 12 години е била възпрепятствана да бъде съпругата и майката, която е искала да бъде. Не може да влиза в храма, за да търси по-дълбока връзка с Бог. Нейният проблем я e изолирал от най-важните взаимоотношения в живота й. Отдалечил я от това, което тя искала и можела да бъде.

Позволяваме ли нещо подобно да се случва и с нас? Позволяваме ли даден проблем, било то голям или малък, да ни възпрепятства от нашите права и задължения, да ни отдалечава от целите ни? Казваме ли си днес няма да отделя време да благодаря на Бог, защото това ми липсва? Не мога да се моля за теб, защото трябва да се моля за моя проблем. Не мога да благовествам сега на никого, защото това и това се случва с мен. Не мога да направя да отделя време за близките си, защото трябва да разреша този проблем първо. Не мога да се предам на Бог, преди Той да разреши това в живота ми.

Можем и трябва! Защото Бог е по-важен от моментната ни ситуация. Близките ни са по-важни от този проблем. Има хора в нужда, които чакат на нас, разчитат на нас!

Разрешаването на този проблем е бил основната двигателна сила на тази жена. Не мога да си представя какво е да се будиш 4380 дена подред и да осъзнаваш, че твоят проблем не само не се е решил, но се е влошил. Жената се е будила с този проблем и вероятно е прекарвала остатъка от деня мислейки за този проблем, за разрешението му. Разказа ни казва, че тя: “беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза” (ст.26). Вероятно беше ходила при всеки лекар в околията, ако не и извън нея. Всеки е имал някаква идея и е вдъхвал надежда, докато се е провалял, докато може би е причинявал и вреда. Тя беше похарчила цялото си имане, за да намери лек. Беше опитала всичко, което знаеше, за което беше чула, което й бяха казали.

Не знам дали ви се е случвало нещо подобно, но мен определено да. Имам проблем, тръгвам да търся решение и пробвам всичко, за което се сещам. Пробвам първото, второто. Отивам при онзи и този. Следвам съвети, които не знам как ще ми помогнат. Отчаяно търся отговор и решение, но изглежда, че то винаги избягва от мен. И някак си забърквам една каша. Жалко, че забравям, че има Един, Който знае как да ми помогне, Който ще ми помогне, когато се обърна към Него.

Дали някой път забравям колко е мощен Бог и че няма невъзможни неща? Дали някой път не искам да го “притеснявам” с дреболии? Дали си мисля, че мога да реша всичко сама по човешки? Различни са причините, както и проблемите ни, но отговорът винаги е един, както беше и за тази жена. Тази жена намери своето решение, когато повярва на Исус. Намери го инстантно, без да й струва нищо.

Още едно нещо ми прави впечатление у тази жена. След 12 години изпробване на кой знае какви лекове, тя вероятно се беше отчаяла, но не толкова, че да не опита да намери изцерение при Исус:

27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

Тя беше чула за Исус, беше чула за невероятни чудеса, които Той извършва и беше повярвала в Неговата сила. До толкова беше повярвала, че смяташе, че само чрез докосване до Него, тя ще бъде изцелена. Този път тя остави надеждата си в Исус, събра сили, за да се домъкне до Него и вложи вярата си в Неговата сила. И какво се случи?