Втора глава на Марк

За какво ни разказва Марк във втора глава (линк към нея тук)? Имаме мигновено изцеление на парализиран човек, което е много насърчаващо. Чудесата, които Исус е извършил, докато е бил на земята, са толкова впечатляващи! ,,Всички се удивляваха и славеха Бога” (стих 12). Най-прекрасното е, че Бог е същият и днес. Тези чудеса не са спрели да се случват!

Какво направи парализирания човек и помощниците му, че Исус да го изцери? В пети стих казва:

А Исус, като видя вярата им…

Photo Credit Harold Copping

Вяра! Това се изисква от нас, а останало идва от Бог, на Неговото време, според Неговата воля!

Аз лично много харесвам тази глава, не само заради прекрасното чудо, което Исус извършва, но заради Самият Него, заради това, което прави и казва по-нататък в главата. Той изненадва мнозина, не само с Божествената си сила, но с мисията си, с отношенията си към хората и религиозните законите. Един от тези аспекти е призоваването на бирника Леви да го последва.

Тук имаме нужда от малко исторически контекст, за да разберем напълно тази ситуация и защо тя е толкова уникална и красноречива за личността на Исус.

Историята се развива през годините, когато евреите са били под Римско владичество или да кажем управа. Има ли са известна свобода, но и задължения като това да плащат големи данъци върху почти всичко, което евреите изкарвали. Имало данък върху земята им, данък за всяка момче над 14 години и момиче над 20, такси върху това, което продавали, транспортирали и т.н. Бирниците като Леви били поставени от Римската управа, за да събират тези данъци. Те далеч не са се радвали на респект и добро име. Били силно презирани от народа, а от своя страна често ограбвали евреите с още по-високи от зададените такси.

Леви не бил изключение - изолиран от обществото и презиран за своята професия. Факта, че Исус го заговаря, е уникален. Още повече това, че отива в дома му, че яде от храната му и пие от виното му и се весели с другите му приятели бирници.

На пръв поглед това е малко парадоксално - Божият Син, безгрешния, Този, Който е дошъл на земята, за да ни поучава в пътя Си, сяда с престъпниците на купон :) Говори с тези, които ,,праведното” общество е отхвърлило, тези, които се смятат за едни от най-грешни. Не само ги заговаря, но отива и яде, и пие с тях! Естествено, виждайки само едната страна на този парадокс, книжниците (тези, които най-добре трябвало да познават Словото) започват да го обвиняват и да се чудят: ,, Защо яде и пие с бирниците и грешниците?” (ст. 16).

Отговора на Исус е страхотен! Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние) (ст.17)

Това, за което дойде Исус и това, което и днес ни ни предлага, е спасение за всички. Той не осъди тези бирници, както хората вече го бяха направили. Той им показа любов, приемане и им даде изходен път. Съдейки другите тайно в сърцата си или наяве с думи и действия, едва ли ще доведе ,,грешниците” до познанието на Бог. Първо, не е наше право да съдим. Второ, ние вероятно не сме много по-добри. Трето, съдейки хората, лепвайки им етикети и отделяйки ги от нашата група, не е това, което Бог ни е призовал да правим. Той ни призовава да обичаме и почитаме един другиго, защото Той ни обикна пръв, защото Той пръв ни прости нашите грешки.

В края на главата Исус ,,разбива” още един стереотип - този за съботата. Само да вметна за тези, които може би не знаят, че съботата е последният ден от седмицата за евреите. Произходът на думата събота е свързан с еврейската дума шабата, което се превежда като почивка - празник - ден, в който не се работи, а се посвещава за Божия слава и благодарение. Исус преобръща света на фарисеите и в часност на тези, които живеят по буквата на закона, тези които извършват ритуали, вместо да практикуват вяра, тези, които прибързват да осъдят, преди да покажат любов.

Исус вдъхва нов живот на законите, на каноните. Не ги отрича, но Той ги преразглежда. Дава им нов смисъл, чрез смъртта и възкресение си (по-нататък в историята), чрез връзката, която създава между нас хората и Бог, чрез силата, която имплементира в нашата вяра. Той преразглежда всички тези сухи закони и ритуали и ги прави достъпни за нас, използва фактора любов към човека, което променя техния смисъл. За мен тук идва и разликата от това да си религиозен и това да си вярващ! Каноните, деноминациите, ритуалите - това е до голяма степен резултат от нашата дейност и невъзможност напълно да разберем всеобхватността на Бог. Исус не създаде религия, той създаде християнството, което е повече от ритуали и сухи текстове. То е начин на живот, то е вяра в Живия и Истински Бог, то е практикуване на тази вяра.

Нека за малко да се върнем към историята на Леви, този, който обществото не навиждаше, но на когото Исус протегна ръка. За много от вас сигурно няма да е изненада, но аз или бях забравила или никога не съм знаела, че гръцкото име на Леви (което е еврейско), е Матей. Същият този Матей, един от 12-те ученика на Исус, автор на едно от евангелията, разпространител на християнството, мъченик за вярата си.

Протегната ръка на Исус, приемането и прошката, които Леви намери в Исус, го направиха Матей, който ние познаваме! Колко силни са приемането и прошката в Божията любов!

Използвана литература

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0

file:///C:/Users/user/Downloads/book2part1lesson7.pdf