Въведение към евангелието на Марк и образа на Йоан Кръстител

Apr 4, 2016
6 min read

Дами, започваме с малко въведение. Някои от нас минават през Библията за първи път, други - за пореден, но се надявам, че въведението ще е полезно за всички. Аз със сигурност нaучих или поне затвърдих няколко неща, които бях забравила. А смятам и, че е полезно да разглеждаме книгите от Библията с малко исторически контекст. Аз нямам особен опит с такъв тип проучване, но успях да събера следната информация.

Да започна с това, че в различните преводи може да срещнете Марк, като Марко или Марка. Марк е считан за автор на тази книга от Библията, заради няколко препратки в Библията към неговото име и служба. Марк е бил духовен син на Петър (1 Петрово 5:13), както и негов добър помощник (2 Тимотей 4:11). Петър е един от 12-те Исусови ученици, от когото Марк получава информацията на живота и деянията на Исус и я записва.

Смята се, че цялото име на Марк е Йоан Марк, споменат в Деяния 12:12, а неговата майка е била заможна и изтъкната християнка в Ерусалимската църква, която вероятно е отваряла вратите на дома си за събранието на църквата.

Книгата на Марк всъщност е по-известна като Евангелието на Марк. Значението на думата “евангелие” е много красиво! Думата означава блага вест или приятна и радостна вест, благовестие. С това име се наричат първите четири книги на Новия Завет, в които се разказва за живота и учението на Исус, защото те съдържат най-благата новина за всеки един човек. Самата блага вест се основава на Исусовото дело и значението, което то има за нас - нашето изкупване и спасение чрез вяра в Исус.

Евангелието на Марк е второто по хронологичен ред в Новия завет, но е смятано за първото написано (57-59 сл. Хр.). То е написано като биографичен разказ на живота на Исус, с по-голям акцент върху делата Му, което го прави изключително интересно за нас да изучаваме. Целият изказ е много динамичен, бързо се прескача от една случка на друга. Затова може би ще разглеждаме една глава по-дълго. В крайна сметка, целта ни е да вникваме дълбоко в Словото.

Аз вече нямам търпение! Нека започнем с първа глава.

Първа глава на Марк (1-8 стих) и Йоан Кръстител

С прочитането на тази глава (линк тук), първото което ми направи впечатление е образа на Йоан Кръстител. С интерес се разрових малко по-дълбоко и се надявам и на вас да ви е интересна информацията.

Ролята и служението на Йоан Кръстител са големи и значителни. Неговиото съществуване е било предречено 700 години преди неговото съществуване:

Исая 40:3-5

3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав път за нашия Бог. 4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

Тези стихове и далечното им предсказание ми говорят за големия план, който Господ има за всеки един човек. Твоето и моето съществуване са част от този план, Господ ни е извикал на тази земя с цел и всеки от нас има роля в този план.

Като част от предисторията на Йоан, знаем че той е бил от Левисткото племе, на което Бог беше възложил грижата за Неговия храм. Йоан беше син на Захария и Елисавета.

Лука 1:6

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

Зачатието на Йоан е било чудо само по себе си, защото дълги години неговите родители са били бездетни (цялата история може да прочете тук, ако не сте запознати с нея). Ангелът, който известява за Йоан, също предсказва и за неговата роля:

Лука 1:15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

Зачеването на Елисавета предизвестява зачеването на Мария с шест месеца. Библията също споменава, че двете майки са били роднини.

Нека превъртим малко напред и да видим как предсказанието от преди седем века се е сбъднало. В първата глава на Марк се казва, че Йоан живееше отдалечен от града, изхранваше се с ,,акриди и див мед” (акридите са вид скакалци), облечен в животински кожи. Очевидно е, че Йоан се беше отказал от всички удобства на тогавашния съвременен живот. Това ми говори за неговото абсолютно посвещение, което предизвиква в мен малко противоречиви чувства. От една страна истински се възхищавам на неговата отдаденост, а от друга мисълта за това малко ме плаши. Готовността ни да следваме Божия повик вероятно е едно от най-точните инструменти за измерване на нашето “християнство”, на нашата духовна зрялост. И макар Божият път някои път да не отвежда на местата, на които на нас ни се иска, или изисква от нас жертви, които ни е трудно да дадем, знам в сърцето си, че няма по-голямо удовлетворение от това да изпълниш мисията, за която Бог те е призовал. Намирайки нашата цел и роля в живота, придава смисъл на съществуването ни, изпълва ни с устрем, мир и удовлетворение, което никое друго нещо не може да ни даде. А останало, което ни е нужно идват от Бог.

Служението на Йоан се разрастваше и както разказват Евангелията хора са се стичали отдалече, за да се изповядат пред Йоан и за да се кръстят при него. Мнозина са го правили, мнозина са изминавали дългия път от града до далечното място, където Йоан се е подвизавал, в жаркото слънце, за да го слушат. Какво ги е подбуждало? Какво ги е карало да откликнат на призива на Йоан. Мисля си, че пророчеството на Йоан за неговото дело, отговаря на този въпрос.

Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав път за нашия Бог.

Ако приемем, че пустинята е олицетворение на сухотата в душата, която не е познала Бог, то разбираме защо хората вървяха през истинската пустиня, за да “напоят” своята жажда за духовност, за мир, за цел и удовлетворение. Йоан проповядваше за прощението на греховете ни (стих 4). Това апелираше към хората, че имат място, където да оставят тежкия товар от натрупаните грехове, където вината и болката от тях да се заличат. Изповядването на нашите грехове пред Бог е един пречистващ акт, които подновява силите ни и ни дава мир.

Още един интересен момент в служението на Йоан е неговата скромност. Макар и с многочислени последователи, той знаеше, че този, на когото служи е по-могъщ от него:

Марко 1:7 След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му

Тази скромност ми напомня да благодаря на Бог за всичко което имам, за хората около мен, за мястото, на което съм, да Му отдам слава, затова, че е по-велик от мен и че се грижи за мен.

Друго, което изваждам като извод от образа на Йоан, е че не е нужно да имаме специални “християнски сили”, за да споделяме на хората около нас за Исус.

Една черта от характера на Йоан ми прави най-силно впечатление. Освен, че той проповядвал покаяние, той също изобличавал тези, които вършели беззаконие. Следващия текст разказва за смъртта на Йоан Кръстител и е взет от сайта http://www.pravoslavieto.com/:

Цар Ирод се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Не успях да покрия цялата глава днес, затова ще се върнем към нея утре отново. Споделете какво ви впечатли в Йоан!