38-ма глава на Йов
38-ма глава е много специална (линк към нея)! Тя поставя началото на отговора на Бог! Бог отговаря на Йов в последните четири глави на тази книга от Библията. Много се вълнувам, че стигаме до края на тази глава, а и най-вече, че ще четем и разсъждаваме върху преките Божии думи.
Вие имахте ли очаквания към това, което Бог има да каже? Йов със сигурност имаше, многократно. Той многократно предизвикваше Бог на словесен дуел, задаваше Му много въпроси, от които най-често ,,защо”. Искаше да знае причината за неговото страдание, искаше да знае защо Бог така е отредил, защо някой път е добър към лошите и лош към добрите.
Аз също имах известни очаквания към речта на Бог. Честно да си призная първия път, когато четох Неговите думи се помислих: ,,Хм, къде са отговорите?”. Мислех си, че Бог веднага ще обесни на Йов коя е причината за страданията му. Та, Бог отговаря на въпросите на Йов с един дълъг списък от нови въпроси!? Макар и реторични, те все пак са въпроси.
Какво ни говори това? Господ не действа според нашите очаквания! И добре, че е така...бих добавила аз. Тази истина откриваме и в прав текст в Библията в Исая 55:8-9
Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ,
Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.
Мисля си, че целта на тези въпроси, които Бог задава към Йов, е именно Йов да разбере тази истина. Провокирайки го да отговори на всички тези въпроси, Бог предоставя шанс на Йов да види своята човешка сила в мащаба на Божията неизмерима мощ. Двете са абсолютно несравними!
Какъв интересен подход има Бог! Не даде на Йов на готово този урок. Това ми напомня за моя опит с една чертожна програма, докато учех. Тази програма е страхотна, прави чудеса, има функции за всичко, неизмеримо улеснява живота на архитекта и чертожника. И именно заради тези суперсили, тя не е от най-лесните за усвояване. Спомням си многочасовите лекции с теория за нея, но още по-силно си спомням безсънните нощи, в които се опитвах да практикувам теорията. Независимо от усилията ми, някой път срещах сериозни трудности, не можех или не знаех как да изпълня някоя команда. И тогава, съвсем естествено, се обръщах към колегата до мен и питах: ,,ЗАЩО това нещо не ми се получава?” Ако бях улучила правилния колега :), той ми даваше веднага отговор. И не мен ми олекваше, поправях грешката си и продължавах. И така….до следващия път, когато този проблем или много подобен се получаваше. Ами сега? Какъв беше отговора на моето ,,Защо”? Защо не го помня?
Тогава не само ядосана на себе си, че не съм запомнила, вбесена на програмата, че не ме слуша, а и горда да питам отново за същото нещо, сядах и почвах да го разнищвам сама. Някой път с часове, докато успеех сама да разбера как да го направя (е и чичо Гугъл помагаше, трябва да му отдам кредит). И знаете ли какво, следващия път, когато бях изправена пред подобна ситуация, почти не се колебаех, знаех точно как да постъпя.
Не знам как е за вас, но наученото на практика при мен остава доста по-дълго в главата ми, отколкото сухата теория. Затова си мисля, че нашите Защо-та, не са правилните въпроси. Може би отговора, които търсим, е теория (да кажем висша математика :)) , която не можем да разберем или пък Бог иска да фокусира нашето внимание върху нещо друго.
Затова ще се опитам следващия път, вместо да се тръшкам, задавайки въпроса ,,защо”, да попитам: “Какво искаш да ме научиш? Какво искаш да ми покажеш?”. Също, да запомня, че това, от което наистина имам нужда е вяра, че Този, Който е създал всичко около мен и мен самата, е в контрол на всяка една ситуация.
