35-та глава на Йов

35-та е кратка глава (линк към нея) , в която Елиу поема думата за трети път. Той се обръща, към Йов, за да го укори за неговите думи. Елиу разбира някои от Йововите думи като упрек към Бог, като трърдение, че Той не постъпва правилно спрямо Йов. Не мисля да отделя време на това дали Елиу е прав в тълкованието на думите на Йов, защото нещо друго ме грабна.

Наскоро Бог показа толкова голяма милост към мен. Огромна! Повече от това, за което си мечтаех или молех. Той преобърна ситуация и промени обстоятелства… заради мен. Беше с мен в труден период и ме държеше за ръката. Всичко, което аз трябваше да направя, е да Му вярвам. Тогава видях как Той действа, осъзнах как предишни моменти от моя живот, които тогава не съм разбирала, сега пасват идеално в един пъзел, които Бог редеше пред мен. Видях как Божията ръка нарежда обстоятелствата, променя отношението на хора, прави път там, където нямаше път...за мен.

И докато с охота наблюдавах това, се зачудих с какво съм го заслужила. С кое мое дело съм събрала достатъчно точки, та Бог да направи тези чудеса? Кое е онова нещо, което съм казала или извършила, та съм заслужила тази помощ? Знаете ли, няма такова дело, няма такива думи...не бях аз причина...беше Неговата любов към мен.

Не съм извършила нищо, с което да спечеля тази любов. Ако онзи ден съм направила добро, то днес съм оплескала достатъчно нещата, за да се замаже добре доброто от преди. Ако днес съм била покорна на Бог, то се сещам да повече дни, когато за съжаление, съм била упорита, егоистична и заблудена. Ако тази седмица съм чела Божието слово и ходила на църква, то проличало ли е това наистина в думите ми и делата ми?

С нашите действия ние не изработваме Божията милост или любов, нашата правда не променя любовта на Бог към нас, защото Божията любов е уникална. Неговата любов надминава нашата, както и нашите разбирания.

Бог е любов. Бог обича тези, които Му съгрешават, тези, които още не са се обърнали към Него. Той обича и тези, които са Му верни или се опитват да бъдат такива. Неговата любов не е като човешката, тя не се изчерпва с обстоятелствата. Тя не се променя, защото някой е поел по грешен път. Неговата любов е уникална. Тя е дар и това е най-прекрасния дар, който можем да получим в живота си.

Нека живеем, така че нашата любов и признателност към Бога си личат, в нашите мисли, в нашето отношение, в нашите дела!