30-та глава нa Йов

В 30-та глава (линк към нея тук) Йов отново споделя своите мъки и болки, физически и духовни. Споделя, че от високо уважаван човек, сега е станал за присмех (стихове 1-11). Усеща, че неговите врагове се умножават и нападат сурово (стихове 12-15). Телесните болки взимат превез и той усеща, че живота му се изплъзва (стихове 16-19). И вероятно най-тежко му е, че Неговият Бог не му отговаря (стихове 20-22):

Страданието идва внезапно в нашия живот. Не можем да се подготвим за деня, в който живота ни поема неочакван завой. Като скок в студено езеро, не можеш да подготвиш тялото си за шока, който ще изпита, докато не се случи.

Така и мъките на Йов дойдоха отведнъж. Той не ги беше предвидил и те бяха необесними за него.

Случвало ли ти се е и на теб?

Рутинна проверка при доктора, която разкрива животозастрашаваща болест. Обаждане посред нощ, уведомяващо за загубата на близък. Спонтанен аборт или загуба на родител…

Когато немислимото се случи, то не удря просто веднъж. Болката остава и оттеква дълго в душата ни.

Сблъсъка с болката, със загубата, със страданието ни бележи. Пътят, който трябва да извървим е тежък и труден за разбиране. Йов попита над 25 пъти: “Защо? Защо? Защо?”. Зададе въпроса си отново и отново. Задава го към Бог, което ме кара да вярвам, че макар Бог да не му отгоравяше тогава, Йов знаеше дълбоко в сърцето си, че Бог е до него и го чува!

Господ не винаги ни дава отговорите, но винаги ни дава Себе Си.

Досега, когато думите на Йов поемаха такъв меланхоничен тон и той издигаше въпросите си към Бог, забелязваме, че Йов нямаше проблем с присъствието на Бог, а с Неговото мълчание.

Господ знае от какво се нуждаем, дори по-добре от нас самите. Ние често си мислим, че е отговори това, което търсим и че като ги намерим ще се успокоим. Не знам дали ви се е случвало подобно нещо, но аз съм се намирала няколко пъти в подобна ситуация. Отивам при приятел или съпруга ми с даден проблем и чак когато те ми дадат отговора или решението, разбирам, че съм търсела тяхното разбиране, изслужване и прегръдка, повече от самия отговор. Това, от което съм имала нужда, всъщност, е било тяхното присъствие.

Тогава какво да правим когато Господ мълчи?

• Търси Неговото присъствие в молитва

• Търси Неговото присъствие в Словото Му

• Търси Неговото присъствие в църквата и близките ти съветници

• Продължавай да ходиш в Неговия път и не се отдалечавай от заръките Му

• Помни, че Бог е с теб и когато е мълчалив!

Нека бъдем с отворени очи и ръце за тези около нас, които страдат!