29-та глава на Йов

В тази глава (линк към нея тук) Йов се обръща към миналото с носталгия. Той си спомня за времето, когато е виждал Божията благодат излята в него, семейството му, имането му и положението му в обществото. Всичко това го няма сега. Хората, които са го уважавали сега го подминават. Тези, които са се допитвали до него, сега му се присмиват. Близките му приятели, сега го упрекват и набеждават за грехове, които той не е извършил.

В следващите стихове Йов говори за добрите делата, които е вършел:

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше

помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Помагал е на сиромаха, сирачето и вдовицата (стихове 12 - 16), на тази част от обществото, която често остава забравена, която подминаваме. Но Йов не е обръщал погледа си на другата страна. Той очевидно е протягал ръка към тези хора, намирал е част от времето си и е отделял от имането си за тези в нужда. Колко прекрасен пример е това!

Стих 14 ми направи впечатление:

"Обличах правдата". Като някой, който може да прекара значително време пред гардероба си чудейки се какво да облече днес, този стих ме докосва особено. Говори ми, че Йов е правел съзнателен избор да бъде добър всеки ден. Всяка сутрин той е ставал и е решавал, че днес ще облече правдата. И тя е била и негов аксесоар (мантия и корона) :))

Оказа се, че Библията дава и модни съвети :) и то много добри при това. Нека обличаме правдата всеки ден!