24-та глава на Йов

23-та глава беше изпълнена със свидетелства за Бог и Йов демонстрира вярата си, но 24-та е малко по-различна. Йов се чуди защо има толкова безнаказаност и защо Бог постъпва по определен начин спрямо грешните.

Осъждение, наказание, справедливост….това търсим и ние, когато виждаме беззаконие да се извършва пред очите ни. И се чудим къде е? Защо не идва? Защо Бог не реагира? И само ни се иска ние да имаме силата на Бог, за да въдворим ред. Имаше един лаф: “Боже, дай ми търпение, защото ако ми дадеш сила, ще ги избия всичките”.

Бързи сме да осъждаме другите и техните постъпки. Прибързано преценяваме кое е добро и кое не, даже и кой какво наказание заслужава. Не е ли характерна черта на повечето от нас все да знаем кой е крив и как трябва да се накаже онзи и този какво трябва да направи, за да се оправи ситуацията. Но не виждаме, че промяната трябва да почне от нас. Не сме толкова бързи да се вгледаме в себе си и да видим дали и ние не грешим като този, срещу когото размахваме пръст.

А, мисля си, има и друго към Божията промисъл за тези, които ние виждаме, че постъпвам неправилно. Божията любов и дълготърпение. Исус казва в Йоан 12:47

...не дойдох да съдя света, но да спася света.

Ако безгрешният, ако Божият Син не дойде на Земята за да съди, то едва ли и ние сме тук, за да съдим другите. Нека се вгледаме с себе си, преди да размахаме пръстта. И както една дама спомена в коментарите на една предишна глава, ако нашият близък има нужда от наставление, нека го правим с любов!