23-та глава на Йов

Йов казва:

8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Имали ли сте някога усещането, че Бог е далеч? Че може би вашите молитви просто се изпаряват? А онова студено и празно усещане на Неговата липса? Йов говори за това в 23-та глава (линк към главата може да намерите тук).

Когато това ми се случи на мен, почвам да връщам лентата назад и да се чудя с какво съм съгрешила. И някой път, осъзнавам че Неговото привидно отсъствие се дължи на моето непокорство или твърдоглавие, но по-често е друга причината.

Освен Йов, има и други герой на вярата, които са се чудили “къде е Бог”. Дори самият Давид, който има дълбоки взаимоотношения с Бог и беше наречен от самия Него “мъж по сърцето Ми”, в книгата Псалми често описва тази липса на Божието присъствие. Исая казва в 45:15: “Наистина Ти си Бог, Който се криеш”.

Дълго ме озадачаваше това. Не разбирам защо Господ, който иска да го следвам, би се “скрил” от мен или поне отдалечил от моите сетива. Успях да си отговоря до известна степен, докато наблюдавах една грижовна майка, която от разстояние наблюдаваше сина си, без той да я забелязва. Тя беше достатъчно близо, за да реагира при нужда, но той трябваше сам да се справи с малко препятствие. Тя го наблюдаваше и изпитваше дали е готов да се справи, а той израстваше, докато се опитваше. И тогава се замислих, че вероятно това може и да е причината понякога да усещаме Бог далеч.

Той всъщност не е далеч, както и ние обещал многократно:

Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя" (Евреи 13:5)

Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се нито се страхувай. (Второзаконие 31:8)

Тоест неговата липса не е точно липса. Макар и с нашите сетива да не го усещаме, не значи, че Той не бди над нас. Неговата вездесъщност и е различна от неговото присъствие пред нас. Неговата всеобхватност е факт, а нашите усещания са субективни. Божието присъствие е твърде дълбоко, за да го мерим с нашите емоции.

Затова, когато това усещане дойде, нека запазим вярата си в Него, нека продължим да уповаваме на Него и да преминем през това изпитание по-силни.