22-ра глава на Йов

Рунд 3! За трети път Елифаз атакува Йов и този път е по-свиреп и от предишния (линк към главата тук). Сега той конкретизира своите обвинения и набеждава Йов в редица грехове. Ние знаем от първа глава, че дори Господ нарича Йов праведен, затова се чудя защо Елифаз постъпва по този начин.

Той гласно осквернява името на Йов. Клеветите могат да бъдат много болезнeни за хората, към които са адресирани. Често казват, че за нас, жените, е по-присъщо да клюкарим, не знам защо е така. Замислям се дали съм споделяла тайните на някого с друг, за който не са били предназначени. Дали съм повтаряла нещо, което съм чула, а не съм била сигурна дали е вярно. А дали съм измисляла нещо? За съжаление не мога да отрека, че не съм правила поне едно от тези неща. Клевета в същината си или е предателство на нечие доверие или лъжа. Както и да я определим, те я ужасен акт, върху които ми се иска да имам пълен контрол. Потърсих какво казва Библията по този въпрос (не смятате ли, че е страхотно, че в Библията намираме отговори на всеки един въпрос!) и намерих много стихове, които засягат тази тема.

Притчи 16:28

28 Опак човек сее раздори

и клюкарят разделя най-близки приятели.

Притчи 21:23

23 Който въздържа устата си и езика си,

опазва душата си от смущения.

Притчи 20:19

19 Одумникът обхожда и открива тайни,

Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

В този стих апостол Павел отправя специално към жените. Не ви ли се струва доста актуален, особено ако сменим “къщи” с “кафета”?

1 Тимотей 5:13

13 Освен това придобиват навика да обикалят безцелно от къща на къща и не само стават мързеливи, а започват и да клюкарстват, да се месят в работите на другите и говорят неща, които не трябва.

В Новия завет клюкарството попада сред “големите” грехове:

Римляни 1:29-32

29 Тези хора са изпълнени с всякакви грехове – зло, алчност, ненавист, завист, убийство и разпра, измама и злост. Те сплетничат, клеветят …. 32 Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.

Последния стих ме кара да се замисля, че не е само достатъчно ние да прехапваме езика си, но и да не окуражаме клеветничеството, да не бъдем пасивни слушатели, а да се опитваме да пресяваме информацията, която поглъщаме. Сега се сещам за една страхотна мисъл на Елинор Рузвелт, която се вписва добре в тази тема:

„Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.“

Но да се върна към главата. Елифаз задава едни интересни, и вярвам реторични, въпроси в началото на главата:

2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?

Отговорът е прост - не. Като Създател и Владетел на всичко живо и неживо на този свят, Бог няма конкретна полза от самата мен, от това дали ще вярвам в Него, ще го следвам или не. Но това, което Бог има, е огромна любов към мен, чрез която Той ми позволява да бъда близо до Него, да Го познавам и да живея един благословен живот. Накратко, аз имам полза...но не бих го формулирала така, бих казала, че да го познавам и да имам взаимоотношения с Него, е моето призвание, е основополагащата частицата от смисъла на живота, която мнозина търсят цял живот.

21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

24 Хвърли* злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;

25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.