21-ва глава на Йов
Дами, днес преполовяваме книгата на Йов, което значи, че средата на март, ще сме преминали през първата книга от Библията, която четем заедно. И докато книгата на Йов е една от трудните за четене и разбиране, обещавам да избера нещо по-лесно за следващото изучаване! А сега да се върнем към Йов и да видим какво се случва с 21-ва глава (линк за четене на главата тук).
В тази глава Йов отговаря наСофар и като цяло на обвиненията на тримата. Същността на техните обвинения изглежда не се променя с главите и не се влияе от това, което Йов им отговаря след всяко обвинение. Техните доводи са едни и същи и се основават на това, че всичките беди, които са сполетели Йов, са резултат от негови грехове и сега той си пати.
Начина, по които тримата приятели на Йов спорят, ми напомня на онези хора, които дискутират или по-често спорят с някого само за спорта, както се казва. Никога не се вслушват в тезата на отсрещния човек, никога не спират да се замислят, а повтарят своите доводи отново и отново. Един доста нездравословен начин да аргументираш себе си в спор. За мен споровете имат и силно положителна страна. Кой беше казал, че “В спора се ражда истината”? Ако водим дискусии с цел да разберем другата страна, тяхната гледна точка и защо смятат така, ще е много по-лесно и да намерим решения и да направим компромис.
Но нека се върнем към 21-ва глава, която е много интересна и Йов има много интересен подход тук в убеждаването на своите приятели в това, че тяхната теория има известни пропуски. Не успях да забележа всичко това от първия прочит на главата, даже ми се стори, че малко си противоречи Йов, но след четенето на допълнителна литература и вглъбяване в главата, достигнах до няколко интересни извода. Ще се радвам и вие да споделите вашите.
Йов дава различни примери за това отношението на Господ към тези, които Му съгрешават. В първия пример се вижда, че те са наказани по никакъв начин.
7Защо живеят нечестивите,
остаряват, даже стават и много силни?
8 Децата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им
и внуците им - пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх;
и Божията тояга не е върху тях
А друг пример показва, че животът на други като тях, не е толкова лек.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите
и идва бедствието им върху тях!
Бог им разпределя страдания в гнева Си.
18 Те са като плява пред вятъра
и като прах от плява, който вихрушката отвява.
В обобщение Йов казва:
23 Един умира в пълно благополучие,
като е във всичко охолен и спокоен;
24 ребрата му са покрити с тлъстина
и костите му са напоени с мозък.
25 А друг умира в душевна горест,
като никога не е ял с весело сърце.
26 Заедно лежат в пръстта
и червеи ги покриват.
Тоест това, което Йов показва в тази глава на нас и неговите приятели, е че Господ има различен подход към различните ситуации. Не можем да съдим от благополучието или несполуките на другите за това дали са грешни пред Бог, а и не бива да съдим никого. Често разчитаме като несправедливост (или съм чувала като заключение, че няма Бог), когато виждаме, че някой, който открито потъпква не само Божийте закони, но и човешките, а същевременно благоденства в охолство. И обраното, когато хора, които са добри по нашите стандарти, изпадат в беди. Тези примери ми показват, че не трябва да се концентрирам върху хората или върху ситуацията, а върху Бог и да търся какво той иска да ме научи с този момент, какво иска да ми каже или как иска да ме използва.
Нашето разбиране за справедливост е очевидно по-различно от това на Бог, но справедливостта на Бог е доста по-дълбока и по-всеобхватна, взимайки пред доста повече от това, което ние знаем или можем да разберем. Неговата справедливост е съвършена, защото Той е съвършен. Знаеки това, можем лесно да си отговорим на въпроса на Йов:
