19-та глава на Йов

Прочетох те ли вече 19-та глава, ако не сте, тук е линка? Ужасно много ме докосна тази глава! От 6-ти до 20-ти стих Йов описва детайлно какво го е сполетяло и как се чувства. Силна и внушителна е картината, която той рисува. Болката му е истинска и дълбока. Освен душевната мъка от загубата на своите деца и материалното, което е градил, несъпричастието на съпругата и приятелите му, той също изпитва и остра физическа болка от тежката болест, която го е поразила.

В своето разбиране Йов смята, че Бог е направил всичко това (не знайки в детайли това, което ние знаем от първите глави на книгата). Това, което най-силно ме докосва, е отношението на Йов към този Бог, който е отнел земните му придобивки, който е посегнал на децата му и здравето му? В 25-ти стих Йов казва:

Каква вяра само! Вяра, която не се основава на това, което той има или няма, а вяра, основана на дълбоко познание на Бог. Колко е прекрасен примера на Йов! Минавайки през немислимото, той успява да съхрани най-важното - вярата си.

Много ме докосва това, че Йов осъзнава една прекрасна истина - ние не следваме Исус, за да бъдем благословени с всяко едно желание на нашите сърца, а защото Той е Бог, нашият баща и Изкупител, защото сме създадени да бъдем във взаимоотношения с нашия Създател.

Да, Бог благославя нашия живот, да, Бог ни пази, да, Бог чува молитвите ни и това е прекрасна част от християнския живот! Но още по-прекрасна е да познаваш лично своя Създател и Бог. Да имаш взаимоотношения с Него. Да бъдеш във вечността с Него след мигновенния ни живот тук на Земята. Дано вярата ни в Него да е добре вкоренена в това познание, защото тогава ще имаме мъдростта на Йов да преминем през малките и големи бури в живота и ще дочакаме Бог да ни посрещне от другата страна.