15-та глава на Йов

15-та глава на Йов може да прочетете тук. Рунд 2! Приятелите на Йов не са променили мнението си след отговорите на Йов и започват нови атаки. Елифаз, който в четвърта глава беше много обран в обвиненията си, сега е доста прям и рязък. Той се отнася със снизхождение към думите на Йов. Елифаз отправя риторични въпроси към приятеля си в опит да му покаже, че Йов е арогатнен и заблуден в преценката си. Малко иронично, мисля си аз като страничен наблюдател. Четейки тази глава търпението ми спрямо Елифаз се изчерпва и ми идва да скоча в Библията ми и да му се скарам.

Обвиненията, че бедите, застигнали Йов, са резултат от неговата неправда, продължават. Елифаз е убеден в своята теория. Сякаш не е чул и дума от речите на Йов. Той твърдо застава зад своята идеология.

Случвало ли ви е да сте били и вие така несправедливо обвинени? Да имате нужда от разбиране, а да намирате противоположното? Случвало ли ви се е да бъдете в ситуацията на Йов, където може да споделим само на Бог. Хубавото е, че Бог винаги слуша.

Ами обратната ситуация? Възможно ли е ние да сме били Елифаз? Да сме били трърде убедени в правотата на нашите пътища, че да сме станали резистентни към чувствата на другите? Били ли сме някога толкова неплокатими в решенията си, че сме изричали дръзки думи като Елифаз? Дано не, но си заслужава да се замислим за това следващия път, когато сме в спор с някого.

Думите са мощно оръжие, с което трябва да внимаваме. Те рушат и те съграждат. С тях започваме дразги и с тях постигаме консенсус. С тях нараняваме хора и с тях ги окуражаме.