14-та глава на Йов

Днес четем и разсъждаваме върху 14-та глава на Йов, може да я прочетете тук.

В началото на главата Йов разсъждава върху човешкия живот и неговата мигновенност. Йов описа живота по следния начин

• кратковременен (стих 1)

• пълен със смущение (стих 1)

• нечист (стих 3)

• ограничен (стих 5)

Не можем да отречем колко крaтковременен е живота ни. За съжаление всеки от нас се е сблъсквал със студеното усещане за това колко мимолетен е живота. Някой път, прекалено кратък. Тези моменти обикновенно ни карат да се замислим за нашия живот. Какво сме направили? Kaкво ще оставим след себе си? Една поредица от въпроси, на които малцина от нас имат пълни отговори.

Тази глава и десети стих в частност, обаче, ме провокира да се замисля не толкова за този живот, колкото за това което ни очаква след него. Често забързани в ежедневието забравяме за това какво ни очаква след като издишаме последния си дъх тук на Земята. Съсредоточили сме целия си фокус, енергия и същество да градим за този живот. Инвестираме време, чувства и финанси, за да изграждаме по-добър живот тук.

Жалкото е, че той наистина е много мимолетен и непредсказуем. Не знаем кога или как ще приключи. Но можем да бъдем сигурни, че след него ни очаква Нещо. Очаква ни цяла вечност.

Замисляла съм се как моят разум не може напълно да разбере какво значи думата “вечност”, защото тук на Земята няма нищо вечно. Няма с какво да я асоциираме. Всичко, с което се сблъскваме е временно, ситуациите и обстоятелствата се променят. Хората се променят, стари чувства си отиват, нови се възпламеняват. Материалните неща губят стойността си. Телата ни са толкова тленни, че всеки ден оставя дълбок отпечатък върху тях. И така нататък, и така нататък...

Единственното постоянно е нашата душа, нашата душевност, която не си отива с нашето тяло. Тя отива във Вечността.

Нека живеем краткия си земен живот стойностно и целенасочено, така че един ден нашата нужда да е блаженна в присъствието на нейния Създател...за една вечност!