12-та глава на Йов

Днес разглеждаме 12-та глава от книгата на Йов (тук може да я прочете)

Продължаваме да изучаваме диалога на Йововите приятели и самият Йов. Днес е негов ред да отговори на директните упреци на Софар от миналата глава. Накратко, Йов се противопоставя на тях. Отново отрича, че сполетелите беди са следствие на неговите грехове. Дава за пример, че има хора в света, които в дадения момент просперират, дори и да имат съмнителни морални ценности, както има и хора, които са добри и праведни, а се сблъскват с големи трудности. Йов показва завидни умения обективно да разсъждава върху ситуацията. Това, което е още по-'завидно' е неговата вяра в суверинитета на Бог. Макар и да не е намерил все още отгора на въпроса “защо това е така и защо е в тази ситуация”, той продължава да вярва в Божията мъдрост, сила и план.

Какво му дава сила? Защо продължава да вярва? Аз намирам отговори в начина, по който Йов описа Бог:

стих 10 В Чиято (Божията*) ръка е душата на всичко живо и диханието на цялото човечество.

стих 13 А в Бога е мъдростта и силата: Той има разсъждение и разум.

стих 16 В Него е силата и мъдростта

Ако познаваме този Бог, който Йов описва, и ние ще вярваме така в Него, ще вярваме, че Той има план за нашето добро, изготвен с Бащина любов, и ще Му останем верни в бедите и изпитанията.