11-та глава на Йов

Добре дошли в седмица 3 на изучаването на Йов. Тук може да намерите 11-та глава.

Дойде ред и на третия приятел на Йов да говори. От динамиката на първите стиха на главата ми се струва, че Софар едва е изчакал Йов да приключи, дори може би го е прекъснал. Той бързо се впуска да запуши 'самохвалствата' на Йов и да го засрами (стих 3).

Уви, Йов не намира разбиране и състрадания и в последния от приятелите си. Докато чета речите на неговите приятели, се опитвам да си припомня, че те знаеха това, което ние читалите знаем от първите глави. Неговите приятели не знаеха, че бедите, сполетили Йов, не бяха резултат от неговите грехове, а дело на Сатана. С тази перспектива отново си припомням, че съденето и ваденето на прибързани заключение не води до нищо добро.

Четейки по-нататък в главата, друго нещо ми прави впечатление относно Софар. Вижда се, че той очевидно знае доста за Бог, описва Го и коментира Неговата сила и всеобхватност. Но познаваше ли Софар Бог? Мисля си колко са различни двете - да знаеш, че има Бог, да признаваш съществуванието Му, да знаеш малко или дори много за Него и това да го познаваш, да имаш близки взаймоотношения с Него и да познаваш Неговия характер. Знанието за Бог достатъчно ли е? Можем ли само със знание? Какво е познаването за Бог? Дали познанието, е когато приложиш знанието на практика? Интересни въпроси! Нека да започнем от това, че ние всички имаме взаймоотношения с Бог по различен начин. Той е нашият Създател, ние сме Негови творения, а в любовта Му - Негови деца. Той е нашият Бог, ние сме Негови слуги, а в любовта Му - Негови приятели. Естествено има и други измерения на взаймоотношенията, но ако се спрем само на тези двете, може би ще успеем да си отговорим на някои от горните въпроси.

Ако ние сме нечие дете и/или приятел и да нямаме лични взаймоотношения с нашия родител или приятел (по-скоро познат), то това не конституира добри взаймоотношения. Ако ние не се стремим да поддържаме и подхранваме тази връзка, да опознаваме характера на нашия приятел/родител, то нашите взаймоотношения няма да се развиват и често ще има неразбиране и недоумение. Накратко, аз тук виждам разликата между това да знаеш, че има Бог и това да го познаваме лично - във взаймоотношенията с Него.

Вероятно някои от вас си мислят: “Супер, а как да поддържам връзка с някой, който няма Фейсбук или телефон?” :)) “Как да знам какво Бог си мисли или какво иска да ми каже?” Има един синтезиран отговор на тези въпроси, който аз много харесвам. В перифразирания си вариант се казва следното: “Бог говори на нас чрез Библията (неслучайно е наречена още Божието слово), а ние му говорим чрез молитвите ни”.

Да си призная, по-трудно е от говоренето по Скайп, писането във Фейсбук и размяната на смс-и, но знам ли може би няма безжичен интернет в Рая :))

Оставям ви с тези размисли и, надявам се, с добро настроение за една прекрасна седмица, през която да опознаваме нашият Бог, родител и приятел!