Осма глава на Йов

Линк към осма глава: https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%99%D0%BE%D0%B2%208&version=BULG

В осма глава се включва Валдад, вторият от приятелите на Йов. В унисон с обвиненията на Елифаз, Валдад също укорява Йов. В прав текст го обвинява, че има скрит грях, заради който страда. Предизвика Йов с това, че АКО беше безгрешен, тези беди не биха го били настигнали и профължавали все още.

В стихове 4 и 5 Валдад казва:

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им; 5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

Ако, ако, ако….условия...Но Божията любов е БЕЗУСЛОВНА. Тя е най-красивата и истинска любов, позната на този свят. Ние не сме обичани по-малко, ако се провалим. Бог не спира да ни обича, когато съгрешим. Не е необходимо да изпълваме всички условия, за да бъдем Божии деца. Уви, не можем! Единственото, което се иска от нас, е да вярваме в Него и да позволим това да ни променя. Ето един прекрасен стих от Библията по този въпрос: (Римляни 8:38)

Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, 39 нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ.

Ето едно прекрасно Негово обещание записано в Исая 46:4

Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя.

И ето доказателството за Неговата любов (Йоан 3:16)

Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот.

В заключителните си думи Валдад прави интересен паралел между човека, които той нарича “нечестив” и “непорочния”. На единия ” Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина”, а за другия Йов казва, че ,,Бог няма да (го) отхвърли” (стих 20) и “Все пак ще напълни устата (му) със смях и устните (му) с възклицание (стих 21).

Много ми харесва това “все пак” (ст. 21), което Валдад вмъква в последните си думи. Така се открива идеята, че Бог ще се погрижи за Неговите деца, че Той е Бог на правдата. Бог, които НЕ закъснява и НЕ подранява.

Някой път съвсем глуповато си представям Бог зад един огромен пулт, с онези прозрачни екрани, с готини сини лед светлини и разни графики. За всеки човек има по един екран и само с приплъзващи движения (както на смартфоните) Бог сменя екрана с моя живот със следващия. Но този екрана има графика, приличаща на онези линии на времето, които рисувахме в час по история. Има начало (далеч преди нашето раждане), има събития и случки, през които сме преминали, които със сложни графики се свързват с други компоненти, има го и днешния ден, мислите ни, какво закусвахме, чувствата ни, болката ни...всичко. Но линията на времето не спира до там, тя подължава още дълго напред. Бог има поглед далеч в нашето бъдеще, затова и добре как днешната ситуация, пред която си изправен, ще афектира теб и твоето бъдеще. Избери да Му се довериш, избери да се отпуснеш в Неговата Бащинска ръка и Той да те преведе!

В Eфисяни 3:18-19 се казва:

Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов и да познаете тази любов, която надминава всяко познание, за да бъдете изпълнени с цялата Божия пълнота.