Пета глава на Йов

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си? Йов 4:17

С този въпрос ви оставих вчера. Сложен или много лесен въпрос? Преди да се опитаме да отговорим, ще е полезно да си спомним нещо от общия преглед на книгата на Йов. Смятана за една от най-старите книги (в зависимост от кой е автора), книгата е написала около 1000 пр.Хр. Това са повече от 3 хилядолетия преди днешния ден, когато я е отваряме отново. Три хиляди години! И докато нямаме съмнение, че Божието Слово е валидно и актуално и тогава и днес, сме длъжни да вземем под предвид и перспективата на времето.

Безумно е да се опитвам да обобщя какво се е случило през тези 3000 години. Но едно събитие няма как да не бъде споменато, не заради друго, а заради огромното си значение за всички нас. Това събитие е запечатано в историята по един уникален начин, както никое друго такова. То променя летоброенето на човечеството, защото променя живота и смисъла на съществуване на всеки един човек. Естествено, това е раждането на Исус Христос!

С неговото раждане, смърт и възкресение, отговора на по-горния въпрос е лесен. Да! Не, не сме праведни и чисти, даже далеч от това, но с вярата си в Исус и чрез Неговото спасително дело, ставаме такива! Той е мостът между нашето грешно и обречено естество и изчистения образ, с когото единствено можем да се явим пред Бог. По значение за човечеството няма друга такава личност или дело като Исусовото, защото ни подарява очистване и спасение!

Но Йов не знае това, неговата история се развива много преди това да се случи. По това време се е смятало, че всяко дело има своите последици. Имало е безброй ритуали за пречистване и осветяване. Спомняте ли си, че в първа глава се казваше, че след всяко събиране на Йововите деца, той пренасяше жертва, за “да не би синовете ми да са съгрешили”. Бедите твърдо са смятани за последици от греховете. Така че отговорът на въпроса по онова време е бил доста по-сложен, а задаването му напълно оправдано.

Нека само да вметна, за да не бъда разбрана неправилно, че ние сега сме безкрайно привилигировани да бъдем оправдани чрез вярата ни, а не чрез претегляне на лошите срещу добрите ни дела, НО това естествено не ни дава свобо...дия на делата и начина ни на живот.

И сега нека се върнем към пета глава и конкретно последната тема в обръщението на Елфаз.

Последната част от речта си, Елфаз окуражава Йов да се обърне към Бог, да се примири с него. Независимо дали има грях или не, заради който Йов страда, съветът на Елфаз е добър. Връщането към Бог и упованието в Него, придава нов смисъл на ситуацият. На много места в Библията, тази истина се повтаря:

Притчи 3:11

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава

Псалми 94:12

Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,

1 Коринтяни 11:32

А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света

Следващия път, когато ние се окажем в беда и не можем да преценим дали биваме наказани или изпитани, или Бог иска да ни каже/научи нещо, можем да се сетим за думите на Елфаз. Често Бог използва подобни ситуации, защото са крайна мярка, с която да привлече вниманието ни. Както родител, които прибягва към наказание, за да възпита детето си, не защото не го обича, а поради точно обратната причина. Родителската загриженост и дълбока любов се показват във възпитанието на децата. По-същия начин някой път Бог използва и такива ситуации, за да ни изобличи. Елфаз нарича 'изобличените' блаженни, защото Бог показва любовта Си към тях.

Нека помним, че сме блажени!