Четвърта глава на Йов

Четвърта глава поставя началото на една дълга част от книгата на Йов, която в същината си представлява разговор между тримата приятели на Йов и самият него. След всяко тяхно обръщение, следва глава с неговия отговор. Йововите приятели са ни представени още във втора глава като едни добри приятели, които дойдоха да съчувстват на Йов, веднага щом чуха за неговите беди (Йов 2:11-13). Те седяха до него, без да проронят дума цяла седмица (стих 13), което означава, че хронологично между 2 и 4 глава са минали поне една седмица и през която отчаянието започва да потъва в Йововото сърце (глава 3).

Разговора пръв подема Елифаз, което подсказва, че той вероятно е най-възрастният. Елифаз е от град Теман, които Признавам си, че препрочетох тези глави многократно, смених няколко различни превода на Библията и даже накрая и езика. Начина на изказ ме объркваше, веднъж ми се струваше, че Елифаз вдъхва кураж на Йов и се опитва да го привдигне духом, а четейки друг превод повече звучеше сякаш го обвинява. Нека вземем за пример стихове 7 и 8:

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Първоначално звучат като окуражение: няма невинен, които да е погинал и ти няма да погинеш, ти не си сял нечестие, няма и да го жънеш. Но думите му могат да се тълкуват и като обвинение: ако си невинен, защо ти се случват тези беди, не жънеш ли сега това, което си посял. Стихове 3 и 4, и още няколко са с подобен двоен смисъл. Съответно намерих материали в интернет, които подкрепят и двете теории. На вас как ви звучат думите на Елифаз? Естествено не бива да вадим думите извън контекста им. С оглед на тона на следващите речи на приятелите на Йов, съм по-склонна да приема, че Елфаз ловко вмъква обвинения в своите думи. Ето малко от разговора им, част от следващите глави, които ще прочетем.

Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище; Йов 8:6

Това са думите на Валдад, които доста приличат на тези на Елифаз, но Валдад е по-прям в изказа си. Такива примери се откриват и в речта на Софар, а накрая и самия Елфаз отправя обвинението си в прав текст в 22-ра главам стих 5:

Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

Трудно бихме се съгласили, че приятелите на Йов постъпват добре. Нека за миг оставим на страна големия и сложен въпрос дали Йов страда в следствие на греховете си или не, и се замислим за какво казваме и най-вече какво си мислим, когато някои наш приятел е в беда. Как постъпваме? Прибързваме ли към заключения върху неговите/нейните постъпки или празни поучения за как той/тя трябва да постъпи? Сигурно на всички ни се е случвало да бъдем слушатели на тежки истории за беди и нещастия. Намирате ли какво да кажете в тези моменти? Няма много правилни неща, които могат да се кажат в такъв случай, поне аз трудно намирам правилните думи. Но съм забелязала, че някой път говорещия има нужда от това да бъде чут, да бъде изслушан. Истинското насърчение започва с доброто изслушване. Чували ли се приказката, че не случайно имаме две уши и само една уста? Изслушване, съчуствие и молитва. Аз намирам тези трите за универсални стъпки, когато ние сме на мястото на приятелите на Йов.

Утре ще продължим да разсъждаваме върху думите на Елифаз от тази и следващата глава. Ще засегнем следния стих, който дълбоко оттекна в мен:

#Йов #Елифаз #слушател