Първа глава на Йов
Четейки началните стихове на главата с описанието на Йов, срещам един интересен контраст. Йов притежава качества, които искам и Бог да вижда в мен - ,,непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото”. Същевременно той е и ,,най-знатният от всичките жители на изток”, с голямо семейство и несметни богатства. В съзнанието ми изниква “По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”, а като контрапукт обещанието на Бог да се грижи за нас и да благославя домовете ни. Има ли противоречие? Дали може да се оплетем и заблудим, търсейки причината за просперитета на Йов или дискутирайки неговата преведност? Не е ли точно това, което Сатана прави?
9... Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
Дали Йов е верен на Бог, защото всичко му е уредено, защото е изобилно благословен и всяка една негова нужда е задоволена. Дали ние търсим това от Бог - задоволяване на нашите нужди? Дали имаме връзка с Бог, за да можем да му се оплачем за това, което нямаме и да си го поискаме? Дали Йов е благословен, защото е бил верен на Бог или е верен на Бог, защото е благословен изобилно? Това е много интересен въпрос! Съгласни ли сте? Може ли да зададем този въпрос на нас самите, верни ли сме на Бог, защото Той отговаря на нашите нужди или сме верни на Бог въпреки нашите непосрещнати нужди? Защо търсим Бог? Добър помощен въпрос би бил “Кога търсим Бог?” Търсим ли го само, когато сме в нужда, когато имаме нужда от някакво чудо в живота ни и когато това се случи, Го загърбваме и забравяме за Него...до следващата ни нужда? Верни ли сме на Бог и в доброто и в лошото? И в беда и в благословение?
Мисля, че всички ще се съгласим, че Йов бива изпитан. Със сигурност неговото изпитание е по-трудно (и дори ужасяващо) от всичко, през което аз съм минавала в живота си. Кара ме дълбоко да се замисля за моето държание по време на изпитания. Дали мрънкам и се тръшкам като дете? Благославям ли името Му като Йов?
Зададох на себе си и вас много въпроси, върху които да размишляваме, затова ще ви оставя със следната мисъл: Бог поставя границите на всяко изпитание с Неговата велика промисъл (стих 12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка). Той знае добре колко можем да понесем. А най-важното от всичко Той знае ЗАЩО! Въпрос, които ще разгледаме със следващите глави!
Какво ви направи на вас впечатление в тази глава?
