Мария и Марта в Евангелието на Лука (част 2)

Историята, която разглеждаме днес е една от любимите поради няколко причини. Намираме я в Лука 11:1-45 (линк тук). Основната тема е възкресяването на Лазар, но всъщност има още много аспекти към нея.

Често казано ми беше доста трудно да се абстрахирам от образа на Исус в тази история и да се концентрирам върху Марта и Мария, за следвам целта на нашето изучаване. Затова само набързо ще спомена колко интересен е момента, че Исус избира да изчака, а не да тръгне веднага, щом разбира за Лазар. Още едно доказателство, че Бог не си сверява часовника по нашия. Но това, което най-силно ме докосна в действията на Исус в тази глава е записано в 35-ти стих (най-краткия в Библията) - “Исус се просълзи”.

Факта, че Божият син изпита болка и съпричастие към страданието на Марта и Мария, че показа такава емоция към Лазар, засвидетелствайки любовта си, е толкова прекрасен. Имаме Бог, Който ни обича толкова истински, че изживява с нас мъката и страданието ни!

Нека се върнем към двете сестри. Марта излиза от портите на града, тръгва по прашния път, за да срещне Исус, а този път Мария остава в къщата. Изглежда сякаш ролите са сменени от ситуацията, която разглеждахме вчера. Несдържаността на Марта да види Исус, вероятно да получи утешение в Него, е толкова красива. В последствие и Мария идва, извикана от сестра си. Какво прави тя? Пада отново в краката на Исус (позицията, в която беше и във вчерашната случка). Това е записано и още веднъж в Словото, когато тя помазва краката Му с миро. Аз намирам нещо много интересно в това. Напомня ми на два други образа. Единият е покорен домашен любимец, които се е сгушил в краката на стопанина, а другият - на малко дете, което не иска да пусне своя родител да тръгне. Мисля си, че имаше по малко и от двете в емоциите на Мария.

Очевидно и вярата й е голяма, защото тя засвидетелства, че ако Исус е бил там, Лазар е нямало да почине. Тя също прави същата голяма изповед на вяра, както и Петър, заявявайки (ст. 27):

Не само “голяма”, но и подплатена с теологични знания. Очевидно и Марта е слушала, когато Исус е проповядвал. Тя уверено казва, че брат й ще възкръсне в последния ден (ст. 24), мислейки си, че Исус има предвид това.

Но колкото и голяма и истинската да е вярата й (и тази на Мария също), тя бе ограничена от нейната представа за това, на което Исус е способен, това, което може или не може да свърши.

Често си мисля, че и ние поставяме Бог в “калъпа” на нашата вяра. С ограничеността на нашата представа за Бог и Неговите възможности и с идеите, които си изграждаме в главите за как дадена ситуация може да се разреши, може би изпускаме част от Божията слава, премъдрост и промисъл.

Какво щеше да стане, ако Марта беше продължила да упорства, че гробът не трябва да се отваря. По човешки, тя е напълно права. Представете си горещия климат на близкия изток и пустинната жега. Така бързо са се вмирисвали телата, че обикновено погребенията са се състояли още в самия ден на смъртта. Близки на семейството подготвяли тялото по специален начин - умивали го, обсипвали го с масла и аромати, повивали го в специални фабрики, а гроба се затварял плътно. Отново прагматичността на Марта надделява, представяйки се какво се е случило с тялото на брат й след четири дена в жегата.

Добре, че тя се одтръпва и оставя Исус да поеме юздите. Какво се случва само, когато тя прави това! Тук се крия и прекрасен урок за нас, които четем историята. Научаваме не само колко безгранична е силата на Бог, но и че трябва да Му се доверим, дори когато не разбираме напълно накъде отива ситуацията. Всъщност тогава трябва да се отпуснем в Неговата ръка, да предадем контрола на него с доверие и вяра. Да бъдем търпеливи, някой път повече от само 4 дни :)

Друго, което виждаме или по-скоро не виждаме у двете сестри е упрекът. Чудя се дали не бих се тръшнала и разсърдила на Исус, че толкова се е забавил, че не е изцелил Лазар от разстояние (както вече сме го виждали да прави), че ги е забравил. Нито една от тях не показа такива чувства, напротив те бързаха да видят Исус, да Го посрещнат, демонстрирайки своята зрялост.

Образите и на двете сестри продължават да бъдат много интересни и поучителни. Утре продължаваме с още една история за тях.